Автор Д.Арнаудов – Преподавател по “Методика на обучението по история” във Филиал “Любен Каравелов” гр. Кърджали към ПУ “Паисий Хилендарски”- Пловдив
ЕЛЕКТРОННИЯТ УЧЕБНИК ПО ИСТОРИЯ – ­ВИРТУАЛЕН СВЯТ ЗА ОБУЧАЕМ ДИАЛОГ С ЦЕННОСТИ ОТ ОТМИНАЛИ СЪВРЕМИЯ/ Идеи и размисли за методическата МУ същност/

Заглавието на доклада носи в себе си дефинираната проблематиката на нас­тоящата конференция – Как чрез електронния учебник ще бъде създаден свят под формата на образователна среда, в която учениците ще влизат в обучаем диалог с ценности, носещи историчността на времето от действия­та на общества и личности, отразяващи се в съвременни съзнания?

Заглавието на доклада носи в себе си дефинираната проблематиката на нас­тоящата конференция – Как чрез електронния учебник ще бъде създаден свят под формата на образователна среда, в която учениците ще влизат в обучаем диалог с ценности, носещи историчността на времето от действия­та на общества и личности, отразяващи се в съвременни съзнания?
В тази формулировка има три концептуални акцента, даващи посока на мислене:
1.Първият носи в съдържателен план самата идея за електронен учебник като обучаемо средство. Какъв ще бъде той по форма и съдържание – автоматичен пренос на съществуващите учебници, с непроменен методически профил от съдържания, конструкции и проблематика, или коренно различно обучаемо средство с тенденции да се превърне в основно за учебния процес?
Ако се приеме, че идеята е да се качат на компютър съществуващите текстове от книжната форма на учебника, то няма да имаме електронен учебник, а електронен носител на съществуващ модел на училищния учебник, ползван ежедневно в класната стая. Ако ли пък идеята е да се създаде учебник, който да доразвива и допълва с дей­ности сегашните учебници по история и цивилизация, то отново няма да имаме електронен учебник, а ново помощно средство, равнозначно по смисъл и предна­значение, примерно с нагледите, таблиците, схемите и пр. Ако идеята е той да замести ролята на учителя в учебния процес и да засили самостоятелната работа на учениците върху учебните съдържания, то отново електронният учебник като обучаемо средство ще липсва, тъй като на практика ще има елекронна форма за отчитане на правилни или грешни решения на поставени задачи за опознаване на съдържания.
Следователно, първият акцент поставя фундаментален въпрос – какво обучаемо средство ще бъде електронният учебник – основно или допълнително? Ако възможният отговор изразява обективно състояние на нещата в образователната ни практика, то той би изразил динамиката на процеса – днес _ допълнително, а с времето – основно. Отговор, който сам по себе носи разграничение в представите и преследваните цели с него. Тогава няма да говорим, че имаме електронен учебник, а електронно пособие за индивидуализирано обучение по история. Факт, променящ ракурса на методическата проблематика. Ще се питаме – как да създадем това електроннно пособие по отношение на съдържания и конструкции, така че то да може да бъде включвано в даден момент в учебния процес за обработка на учебна информация по самостоятелен път или да подпомага самоподготовката на учениците върху урочна тема?
2.Вторият акцент поставя проблема за света, който ще бъде създаден чрез електронния учебник като основно или допълнително средство.
По методическа презумпция, училищният учебник е проектиран свят, учещ учениците как да пресъздават този свят с помощта на целия инстументариум от теоретични и практически операции, изисквани в хода на обучението. Без предубедености и неудобства, днешното обучение по история е преди всичко възпроизвеждащо, което като тип и действие не би било толкова задържащо, ако в действителност изискваме възпроизвеждането от учениците като сбор от „отразявам + конструирам“. „Идеалното пресъздаване на света се свързва с четири операции: а/ описание, б/ обяснение, 8/ предсказание, г/ предписание.“ /1/.
Възниква логичният въпрос – В електронния учебник или в електронното помагало как това пресъздаване на света ще бъде конструирано – чрез системата на възпроизводителния процес, изискващ превъплащението на материалния исторически свят в идеален и обратно, или чрез системата на информационните подредености на факти и събития, откопирани от книжната му форма? Чрез първата система /тази на възпроизводителния процес/ един исторически факт или събитие би трябвало да бъде конструрирано за познавателни действия в следния порядък:
1.именуване /номинация/.
2.тълкуване на имена / интерпретация/.
3.заместване, поставяне на имената /спекулация/.
4.свързвапе на имената / логика, дефиниция/.
5.разnространяване на именa / екстраполация/.
6.полагане на границите им / критика/.
7.оnосредяване на различни имена на едно и също нещо / диалектика/.
8.откриване на първите именa / метафизика/.
9.познавапе на първите имена /индентификация/.
10.получаване на ново име /креация/, или на
11.предмет па действиe / алгоритмизация/ от старите и т.н.. /2/
За да бъда разбран, ще заема един пример от философите, приложен към един предмет – стола.
Номинация – “ стол“ / думата коренно се различава от предметa;
Дефиниция - „стол“ е предмет, върху който се седи;
Интерпретация -има много столове: на царя – трон, на бизнесмена – фотьойл, на безделника -шезлонг, на осъдения на смърт – електрически стол;
Екстраполация – всяко нещо е стол, дори малката планета, върху която се е разположил малкият принц на Екзюпери;
Спекулация – столът е Покрустово ложе – тогава трябва да се отреже стьрча­щото над облегалката и висящото под седалката;
Анализ - реален: може да се разглоби на четири крака, седалка и облегалка и т.н.! /3/ Втората система е ежедневно пред очите ни и разликата е осезателна. В книжната си форма, учебникът е многофункционална информационна система на образователната среда, в която той е работното поле, като предполага дейности, но не ги налага. В електронния си вид – той ще ги налага, като условие светът да бъде разбран.
Два различни методически подхода, изискващи различна обща структура и структура на отделната урочна тема. Ако се избере този на подобието, то отново се връщаме към първия акцент – обогатяване на помощните средства на обучение, чрез „електронен учебник“.
 3.Третият акцент е свързан с обучаемия диалог на учениците с ценностите, подложени за усвояване. На практика това означава променени на функцията на учебника в електронния му вид, тъй като става дума за методически конструирани логики на фронтална беседа на ученика със създадения свят. При тях едновременно със задаваните от него въпроси към миналото, той ще трябва да проследява и пътя към отговорите, доказващ един или друг начин на мислене. Този път е познавателно ситуативен, тъй като е композиран за осъществими и неосъществими варианти за автономност, самодвижение и саморазвитие.
Практически ще му доказва какъв е неговият ум или мисъл при организиране на знанието според ценностите. Организираност на знанието от самия ученик, подчинена на отношението му към конструирана ценност, детайлизираща аспекти от програмиран исторически свят. Защото всяко нещо има смисъл и ценност в света чрез човека. В електронния учебник ученикът ще трябва да намери себе си в свят, пренасящ съзнания, т.е. да се почувства съвременник на отминало съвремие, от което да извлече, формулира и приложи опит, обогатяващ и регулиращ мисъл и поведения.
Изказаното дотук имаше отношение към средството и потребителя електронния учебник и ученика. Отношение, променящо представите между преподаване и учене. Но и отношение, което поставя въпроса за мястото на учителя в този нов по смисъл и съдържание учебен процес.
Ако приемем ситуация, при която електронният учебник е факт, като основно средство за обучение, то историческата и методическата квалификация на учителя ще трябва да претърпи сериозни промени. Един логичен въпрос ­кой ще създава този свят – учителят или програмистът? Идеалното е – учителят­програмист, професионален историк, използващ методическото, за да проектираисторически аксеологизъм и методик, „изследващ“ историческото в учебника, за да програмира образователен конструктивизъм. Обединяващото е една методическа философия, чието състояние е културооптимизмът върху осмислен и осъзнат историзъм, приет не само „като научен подход, но и като начин на мислене и световъзприемане“. /4/ Тук модерното няма да е самият електронен учебник, а модерното методическо схващане за учебния процес, по отношение стойности, форми и проявления. Вероятно, ако електронният учебник остане в бъдещето единственото основно средство /без наличието на книжната му форм/, то въпросът за методите на обучение ще стане безмислен, тъй като ще се говори за форми на взаимодействия между учител -компютър ­ученик, независимо кого ще поставите начело. Ако поставите ученикът с компютъра пред учителя, то той няма да бъде вече основният посредник на търсеното знание, а човек, регулиращ интегритета между тях. Една хипотеза достатъчно провокативна, за да се окаже след време болезнено вярна.
Ученикът ще се обучава чрез заявената си мотивация, логика и ниво на компетенции чрез компютъра. Компютърът послушно ще отреагира на зададената му от ученика организираност на знанието, целеобразуването ще стане индивидуално предпочитано, а учителят ще се наложи да интегрира тези отношения, за да убеди себе СИ,че неговите ученици са създали свят, по-добър за тях от всички възможни светове. Собствен свят, за производство на собствено знание.
Регламентираното време на подобни форуми ограничава възможните разсъждения върху такава сериозна проблематика, каквато е училищният електронен учебник. Целта ми бе да разгледам аспекти, носещи тревожност относно представи, действия и продукти, имащи възможни претенции, че е създаден електронният учебник. Надявам се, че разграничителната линия най-­малкото бе подсказана, ако не поставена. Методическото предизвикателство е огромно и целенасочено го търся. Привърженик съм на идеята такъв учебник да бъде образователен продукт. Не е далеч времето, когато той ще се появи, вероятно с неизбежните като начало недомислия и неравновесия. Тук, на тази конференция, може да има идеи и виждания, които сами по себе си да не формират пълнотата на представата за него, но мисля, че всеки един поставен проблем заслужава внимание, тъй като носи просветления към решения. А решенията идват с времето, тогава и когато смелостта и силите да разчупиш формите и средствата са нагласи за мислене и избор на поведения. Защото цялото знание, което ни е нужно, за да се създаде електронният учебник по история, е осъзнат стремеж за разчупване на категориалната мрежа, с която мислим, „която идва от заварена култура и съществува в живота ни“. /5/. Това разчупване е целта, която трябва да преследваме. И дано да го започнем ако не от днес, то поне от утре. Защото личното ми методическо разбиране за електронния учебник по история, като функции, е система от следните твърдения :
1.Електронният учебник е средство за учениково изследване на историческия свят, проектиран обучаемо.
2.Електронният учебник е средство за учениково съпреживяване на методически конструриран исторически свят на човешкия опит.
3.Електронният учебник е образователно поле за мисловна агресия за промени в представи и нагласи, към помнещи се присъствия в отминали съвремия.
4. Електронният учебник е обучаемо пространство за придобиване на спокойствието, че познаваш света, който си онаследил исторически.
5.Електронният учебник е цивилизационен продукт за индивидуално произвеждане на ценностно съизмерим свят.
Методическата логика е логика на учебните процедури: АЗ ученикът, чрез електронния учебник, съм в състояние да изследвам, изследвайки, да съпреживявам, съпреживявайки, да имам мотива да променям, променяйки, да осъзнавам реалности, осъзнавайки реалности, да съизмервам светове чрез ценностите на отминалите съвремия. Логика, караща ме да задам реторичния въпрос – това може ли да се постигне с днешните книжни учебници по история?
––––––––––––––––––
1.Кючюков. Л.,Сивилов.Л.,Денков.Д.,Философия,“ Арена“ ,с. 1991 г.,с.34
2. пак там, с.35
3. пак там, с.35
4. Лазарова,Ер., Найден Шейтанов или културоптимизмът като вяра в българската същност, сп.“Философия“,кн.5-б, 2002,с. 22
5. Кючюков. Л.,Сивилов.Л.,Денков.Д.,Философия,“ Арена“ ,с. 1991 г., с.44

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *