„Единственото сигурно е, че няма нищо сигурно “
Плиний Стари

 
Живот. Това е нещо странно и уникално. Цяла Вселена, създадена с една единствена цел и тази цел е животът. Това не е просто математическо уравнение, което човек може да реши. Животът е много по – комплексен и сложен. В него няма нищо сигурно. Той е пълен с неизвестни. Животът не е теорема, която може да се докаже. Понятия като константи не съществуват. Животът може да бъде сравнен с математическа задача, в която няма дадено, а единствено търсено.
 
Всичко е субективно. Никой не може да каже, че нещо е истина или лъжа. Няма такова нещо като абсолютна истина или абсолютна лъжа. За физика Земята е просто едно тяло с определена маса и размери, но за биолога тя представлява изключително благоприятна среда за живот. Астрономът вярва, че тя е планета, разположена в Слънчевата система, а политикът счита, че е просто поле за изява и контрол. Всички са прави, но в същото време и всички грешат. Няма правилна дефиниция за понятието земя. Просто човек го е създал, за да бъде по подреден животът му. В света не съществува нищо крайно. Винаги има бяло и черно. Нищо не е абсолютно. Ако го нямаше черното, как бихме могли да знаем какво представлява бялото? Колкото и да е добро едно действие, то винаги има капчица зло в себе си. Това просто правило е в сила относно всичко. Светът е различен за всеки. За едни светът е визуална феерия, за други той е пълен с миризми и вкусове. За слепия няма цветове и образи, съществуват единствено звуци. Той е способен да “ вижда “ в някои аспекти, дори по – добре от зрящия. За него не съществува всичката тази визуална илюзия. Той възприема всичката информация, с която ни засипват по свой собствен начин, различен от този на другите. Всичко, което виждаме е създадено от нас самите, от нашето въображение. Човек вижда околния свят по начин, по който му е угоден на него, а не такъв какъвто е тай в действителност. Никой не може да каже какъв е светът наистина. Нещата винаги имат различни измерения. Лявото е дясно за едни, а горе или долу за други, единствено защото сме триизмерни. Например шапката си има своя специфична форма, но за Малкият принц на Екзюпери тя е просто слон, глътнат от боа, който изключително много наподобява шапка. Човек е “ Бог “ и може да промени всичко. Той сам си създава света около него. Един ще иска да го направи цветен и пълен с радости, друг черно – бял. Всеки живее в своя собствена утопия, която е затворена за останалите. Той царува спокойно в тази илюзия без някой да го безпокои и тормози. Светът е игра изпълнена с неточности, съмнения и несигурности. Най – лошото е, че човек даже не може да се откаже.
 
Забележка: Статията е авторска и използването и с комерсиални цели е нежелателно.
 
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *