ОЛИМПИАДАТА ПО ФИЛОСОФИЯ – ПРОВОКАЦИЯ КЪМ ТЪРСЕНЕТО

 

ДИАНА  АТАНАСОВА
учител по философия
ГХП „ Св.СВ. Кирил и Методий” гр. Пловдив
 
Преподавам философия вече 33 години, 22 от тях са в най-старата гимназия в България основана от Найден Геров „Св. Св. Кирил и Методий”. Да бъда учител в гимназията, която и аз самата съм завършила, е повече от отговорност. Това се превърна в моя съдба. Предизвикателство всеки ден, безпокойство и удовлетвореност винаги вървят ръка за ръка.
Ще разгледам ефекта от Олимпиадата по философия върху моето развитие като преподавател. Тя има много силно влияние в моя път като учител по философия. Не мога да говоря за Олимпиадата от имета на моите ученици -  не би било коректно да го правя. Мога да си позволя да изложа само обобщен поглед за тяхната нагласа към философската образованост и неутолимото им желание за участие в кръговете на Олимпиадата, имам предвид поредица випуски – вече 19. Уточнявам, че принципът за участие е бил  винаги и само вътрешната мотивация на самите ученици. Ще направя кратък преглед на новото, различното, което Олимпиадата, учените и учените свързани с нея провокираха в мен.
НАЧАЛОТО: Позволявам си да говоря за началото на философската олимпиада, защото за мен и моите ученици то беше второто по ред нейно издание през 1990 г. в гр. Габрово и тези участия продължават до сега. Това начало съвпадна и с промените в обществото през 1989 г. Различията в годините са налице, еуфорията в началото на прехода и размитите ценности сега. Спомням си това начало и трудностите, които изпитвахме. Учехме се заедно с учениците на умението да се пише философско есе. Всичко това беше нещо съвсем ново, провокативно, предизвикателно, изкусително и завладяващо. Спомням си ентусиазма на учениците тогава и това, че той продължава да владее различните випуски във времето до днес е доказателство, че усилията, трудът, емоциите не са били напразни. Философията не може да остави хората безразлични. Едни я отричат, неразбирайки нейната същност / дори и не опитват да го правят /, други  я използват снобски, за да придадат „по-начетено и сериозно” звучене на онова, което пишат, или говорят. Истинското отношение към нея е тогава, когото тя се превърне в начин на живот.Като казвам това, си давам сметка, че той се проявява на различни нива. Ще се спра на неговото най- високо и ярко проявление, защото то е това, което е изключително значимо. То оставя следи, завладява умове, предизвиква действия и качествени промени. Това е правенето, създаването на философия, достъпно за малцина. Всъщност, това се отнася и до всяка друга наука. Имам предвид съзидателите, творците, тези, които оставят диря след себе си, защото самите те са прокарали пътищата. В тази връзка ще припомня старата аналогия за научното откритие: в тъмна стая лети комар и ученият трябва да го прободе с игличка в… окото. Истинските учени се срещат рядко. Затова и големите открития в науките са събития. Срещата с такива личности е съдбовна. За мен това беше срещата ми с проф. Александър Андонов през 1989г. / тогава – доцент/, на когото философското образование в средното училище дължи много. Съдател на философската олимпиада, която по начина, по който се провежда, излиза от всички познати до тук стереотипи. Всъщност, самото споменаване на името на проф. Андонов е контрапункт на думата стереотип.
ПРЕДЕЛЪТ: В живота на човека има необясними срещи – ще ги нарекапредели, защото след тях започва нещо ново и различно. За мен в професионален план това беше тази среща. Източните мъдреци казват, че когато ученикът е готов, учителят сам идва. Не мога да твърдя дали това е така, но това беше преломен момент, преход към нещо ново. В образователната система след 1989 – 1990 г. цареше хаос: липса на учебници по философия, объркване владее колегите. Това, което най-силно желаехме се случи - въведе се философията като учебен предмет. Дългоочаквано и трудно едновременно, защото те поставя пред неизвестност и…без учебник, който в някаква степен да конфигурира посоките, идеите, към които учителят да върви. Никога не съм работила само и единствено по учебник. Някак унизително е да повтаряш като папагал чужди мисли. Обичам да казвам на учениците си един стих на Веселин Ханчев:
„ За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе, открий отново и пресътвори”. Думи, на пръв поглед самоочевидни, се оказват съвсем не лесни за изпълнение. Освен пълна отдаденост на това, което правиш, давайки ти свобода, това правене изисква отговорност повече от всичко друго. Една осъзната отговорност, която поемаш пред другите. Въпреки тази си нагласа останах поразена в един разговор, когато на въпроса ми: кога ще има учебник по философия, проф. Ал. Андонов ми каза: ” Диана, напишете си учебник сама,другото е отражателно мислене”. Беше казано много сериозно, дори го повтори отново и при друга среща. Първоначалният ми стрес първо трябваше да премине през осмисляне, разбиране и накрая опит за правене. ПОДХОДИТЕ: Това за мен и моите ученици беше едно ново начало. Така се заех да си направя своя програма, изградена върху историята на западноевропейската философия. Трябваше да подбирам автори, идеи, проблеми, да ги структурирам и преподавам в достъпен за учениците вариант, който в същото време, да ги увлече във философизиране. И до днес това остава част от моите непосредствени задачи като учител. Но никога нищо не е същото. Непроменлива си остава само промяната. В последните години тази динамика е много силна. Светът, учениците, образованието – всичко е различно. Изучаването на история на философията позволява на учениците да овладеят понятийния апарат и философската проблематика с разбиране. Да изграждат своя позиция, която да аргументират, да създават свои идеи, т.е. да създават философски текст. Учениците усещат свободата, която дава философията. Разбират, че не накъсването на света, а неговата цялостност, връзките между отделните проблеми търси тя. Философията търси общото, непроменливото. Целта е не противопоставяне на отделните сфери на знането, а тяхното единение. Такава позиция е нова и различна за тях. Това неминуемо ги затруднява в началото, но и ги очарова, изкушава ги да продължават своите опити да философизират света, защото от тях се иска не да запаметяват и възпроизвеждат информация, а да бъдат активна страна в познавателния процес. В часовете по философия в началото ги учудва това, че могат свободно да изразяват свои позиции като ги аргументират. Защото пред мисълта бариери няма и всеки достига дотам, докъдето може. Понякога трудно преодоляват границата: всекидневно – абстрактно мислене. Постепенно тази бариера се стопява и те стават автори на много оригинални философски текстове / есета /. Трудно се осмисля разликата между мнение и разсъждение. От тук започвам работата си покрай писането на философски разработки. За да разберат учениците смисъла на различните мисловни нива, ми беше необходимо да се опра на философията на проф. Ал. Андонов, защото тя е фундаментална. Това наложи да разработя друг подход към философстването в училище и към преподаването на история на философията. Всъщност това беше една назряваща в мене необходимост:  да се отдаде заслуженото на нашите големи съвременни философи. Да се популяризират идеи на наши съвременни учени-философи, които помагат за развитието на творческото мислене  на учениците – това беше моята идея и адаптирах за целта съответен подход. Опитът ми показа, че има резултат, не само като промяна на качеството на мисловността, но и на отношението към онова, което България създава днес, тук и сега. Това изгражда и друга гражданска позиция. Гордост, че не само сме дали, но и даваме нещо на света, нещо непреходно – идеите и тяхната практическа реализация. Това дава стимул на учениците да експериментират в своите разработки свободно, без страх, че ще бъдат санкционирани. Мисля, че тази свобода стои в основата на успешните им участия в Олимпиадата по философия. Те решават сами, самомотивирайки се, дали ще участват и какво очакват да постигнат. Най-важна е вътрешната мотивация, а не външната. Външната вече е насилие над Аза, а това е недопустимо, защото нарушава неговата автономност. Да се търсят пътищата към самооличностяването, това е една от целите ми в часовете по философия. За да се избегне прекаленото теоретизиране  в часовете и в синхрон с времето, в което живеем, имам предвид масовото навлизане на ИКТ, въведох още един нов подход напреподаване на философия в синтез с история на изкуството и съвременните ИКТ. Чрез мултимедийни презентации, изготвени и от мен и от тях, се представят различните периоди в изкуството, най-вече изобразителното и се извеждат философските идеи, характерни за съответната епоха. По друг начин казано, върви се от образ към абстрактни понятия. Така философията оживява, връзките между отделните сфери на съществуващото, за които споменах, стават видими. Пътят от образ към идея за повечето от тях е по-достъпния вариант към сложната философия. Така Античност, Средновековие, Ренесанс, Ново време стават по-разбираеми. Освен това учениците са ангажирани в правене на продукт, свързан с намиране на информация, нейното осмисляне, обработка с програмата Power Point и презентация. РЕЗУЛТАТИТЕ: Усъвършенстването на този тип работа през годините доведе и до резултатите: участия на национален кръг – общо 13 години с 30 ученика, от които много до 15 място, от първите олимпиади – награди за най-оригинална разработка и 5 лауреати, като за последните три години – трима. Смея да кажа, че това ги превръща в homo ludens – творят свободно, изпитвайки наслада от това, което създават. Откриват се и други връзки: изкуство – математика и физика. Така идеята за всеобщата връзка добива видимост и смисъл за тях. Срещата с нови идеи става генератор на идеи. Жаждата на учениците за контакти в рамките на философската общност е силна и потвърждение за това са философските конференции в гимназията, вече 14 досега, на които жури са преподаватели от СУ „СВ. Климент Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски” и АУ- гр. Пловдив. Разбирането им за собствената им уникалност и уникалността на другия ги прави толерантни. Догматиката в науката и в поведението ги дразни, а това означава, че търсенето, критическото мислене ги водят по пътя към творческото мислене, а то е оригиналност, задълбоченост и като такова е самоценност. Скоро в едно събеседване ме попитаха как мотивирам учениците си да пишат философско есе? Моят отговор беше – с любов. Защото, убедена съм в това, ако човек не обича и не гори в това, което прави, няма как да запали, да увлече в този път другите. И тъй като говоря за връзката философия – изкуство, ще направя преход и към поезията.
Ще си позволя да завърша в стила на Яворов. Ако го няма копнението в духа, няма да го има и скиталчеството из пътя на философията – без пристанище, защото пътят е динамика, живот, търсене, творене, безспокойство и ……горене.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *