ДИАНА АТАНАСОВА

учител по философия

в ГХП „СВ. СВ. Кирил и Методий” гр. Пловдив

Обучението по философия е насочено както към съществуващото въобще, така и към отношението човек – свят и неговото опознаване, отношенията човек – човек и тяхното овладяване. Търсене и намиране на връзките между отделните сфери на битийност. Това са проблеми касаещи макросвета - съществуващото в неговата изначалност и микросвета - отделният човек. Връзките между хората обуславят същността и функционирането на обществото, неговото развитие пък, от своя страна рефлектира отново върху гражданите. Използвам понятието „граждани” като градивната част на  гражданското общество. Спирам се на това общество, без да пренебрегвам всички останали форми на общност, съществували преди, съществуващи и сега по света. Мисля, че не е само мое мнение това, че в България гражданското общество е все още в зародиш. От тук идват и многото проблеми, с които се сблъскваме в ежедневието. Едни от тях са проявите на дискриминация и липса на толерантност. Този проблем от своя страна рефлектира върху демократичните процеси у нас.  Той не е единствен, но е основен, защото се отнася до демократичността изобщо, до човешките права, до свободата и нейната същност, до отговорността, до културата и редица други сфери на проявление на Аза. Важно е да се разгледат проблемите в тяхната свързаност, в тяхната взаимовръзка. Да се открият самите връзки, а оттам истините, които те носят.

Аз ще се спра на проблемите свързани с толерантността, разбирането и дискриминацията, ще разгледам опитите за тяхното преодоляване като процес, защото пътят е сложен и дълъг, не може да бъде решен като с магическа пръчка. Не може да се реши само с един урок, пък бил той и най-добре планираният. При това успехът не е гарантиран, защото това е работа насочена към съзнанието, към съзнаващото, към самосъзнаването на съзнаващото.

Обществените процеси са винаги глобални. Проявленията им на местно ниво са различни в зависимост от характерните особености на отделните страни – географски, демографски, икономически, политически, културологически, етнологически, психологически и т.н. Ще използвам понятието „урок” не само като отделна урочна единица, а в смисъл: да се научиш на нещо, да поправиш грешки, които си допускал, т.е. да се промениш. Така, че тук се включва процесът на промяната минаваща през познаването. Имам предвид качествената промяна, а не само количествената. Или казано по друг начин, „урокът” води до промяна, самият „урок” е промяна, тъй като е равен на път, а пътят е движение, развитие, самосъздаване на човека,  процес на самооличностяване.

ЦЕЛТА, която се стремя да постигна с тези уроци и въобще чрез преподаването на философия  е: САМОСЪЗДАВАНЕ  ЧРЕЗ ПРОМЯНА.

1. МЕТОДИ:  изследователски подход, мозъчна атака, дискусия, работа в екип, презентиране, изграждане на хипотези, работа с автентични текстове, работа с документи. Използвам и въведени от мен методи и подходи на преподаване на философия: 1.Развитие на творческото мислене чрез въвеждане в обучението по философия идеи на съвременни български философи. 2. Синтез на история на философията, история на изкуството и информационните технологии.

Въведение към проблемите:  1. Започвам работата по проблемите за толерантността и антидискриминацията чрез философски материал. Имам предвид история на философията и възможностите, които тя дава да се стигне до разбиране на разбирането, на свободата, на другостта, на културата. Уточнявам, че имам предвид западноевропейската философия, без да пренебрегвам източната философия и нейното богатство. Различията в културите, но и тяхната общност не биха могли да бъдат овладяни без философското осмисляне на проблемите, защото философията е тази, която изследва всеобщото, а в основата на превенцията на дискриминативните прояви стои именно осмислянето на общото, онова, което сближава, а не онова, което разделя и противопоставя.  2. Използвам и нефилософски материал от литература, изобразително изкуство, история, музика, кино, както и знанията на учениците от  всички други учебни предмети, там където е необходимо за изясняване на смислите. На тази база учениците философизират, за да стигнат сами до същността на понятията, които се търсят. Целта ми е да съчетая наука и изкуство в часовете. Мисля, че това единство води до по-пълно познание за света. Целя още, учениците не просто да слушат поднесена от учителя информация, а сами да стигнат до нея, само насочвани от мен. 3. За постигането на по-голяма заинтересованост у учениците използвам и възможностите, които даваткомпютърните технологии. ИКТ изискват преосмисляне на начина на преподаване и образование. Образованието се променя. В неговия център е този, който се обучава. Тези технологии влияят и на поведенческите дейности. Те могат да бъдат подобрени, т. е. учениците да бъдат активни. ИКТ са навсякъде и не можем да ги пренебрегнем. Уменията, които се изграждат чрез тях са умения за цял живот: как да се намери информация, да се определи информационният проблем, да се систематизира, как да се работи в екип и т. н. Целта е ученикът да знае какво извършва и да има контрол върху собственото си обучение. Така се изграждат и едни от най-важните умения – презентационните, т.е. учене чрез правене. По този начин учениците са изследователи. Те правят проучване по предварително уточнени задачи. Имат свободата да търсят, сравняват, интерпретират и представят своите продукти като презентации чрез програмата Power Point, или катонаучно съобщение, или есе. 4. Понятието „научно съобщение тук е по-скоро условно, тъй като учениците не правят някакви съвсем нови, изначални открития, но те правят откритието за себе си и в себе си, и го представят на другите. Влагат свои идеи и разбирания, като с това се изразяват като свободни и отговорни за постигнатото. В този смисъл, те творят. Не в смисъл на създаване на изначалност в творчеството, но за тях самите, това е нов път и като такъв той е творчески по свой начин. Забелязва се особено вдъхновение, желание за работа и ентусиазъм у тях, тогава когато, те самите правят часа. Отговорността, с която се отнасят към задачите е голяма. Те са истински субекти на процесите на познание и като такива , те са свободни, те са Личности5. Представянето на готовите продукти е последвано от дискусии, често пъти много разпалени, тъй като разглежданите проблеми засягат всеки един човек. Преодоляването на безразличието, което често пъти владее сегешното младо поколение е индикатор, че този подход е работещ. Учениците диалогизират помежду си, а това означава, че са в състояние да изслушат, да допуснат до себе си другата позиция, независимо дали ще я приемат, или не. Самото изслушване вече е гаранция, че другият е отворен към различното, към противоположното на неговото мислене, а тази отвореност към другостта е вече проявление на толерантността.

2. СТАНДАРТИ И ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:

При тези уроци се обхващат следните стандарти от ДОИ по програмата за ЗП философия за 11 клас: Стандарт №1. Разглежда човека като самосъздаващо се същество, различава философски от нефилософски опит, проблематизира човешкото съществуване, аргументира решения за проблемни жизнени ситуации с помощта философски опит Стандарт № 2. Съзнава единството в многообразието и самоизменението и разбира спецификата на същността. Стандарт №3. Умее да проблематизира битийността, да мисли от различни гледни точки, да създава хипотези и проверява валидността им. Стандарт № 4. Разбира човешката индивидуалност като всеобщност, разбира свободата и културата като индивидуализирана всеобщност. Стандарт № 6. Умее да се самапознава чрез философско осмисляне, разбира значението на философията за самосъздаването и самоизявата. Стандарт № 5 от ДОИ по прогромата за ЗИП, модул история на философиятаПознава основни философски концепции в историческото им развитие представени чрез конкретни артори. Може да тълкува ключови понятия и идеи от история на философията. Умее да свързва философския с частно-научния и всекидневния опит. Да създава философски текст. 

Освен заложените в стандартите резултати очаквам още: постоянно усъвършенстване  и успехи на учениците в изграждането на компетинции за сътрудничество и работа в екип, развиване на диалогични и дискутивни умения, развитие на аргументативната способност, разбиране на различията и другостта, и тяхното критично приемане в рамките на законноста, доказано умение да се справят с житейски и  проблемни ситуации.

Напълно споделям идеята на Джон Дюи: „Вярвам, че образованието трябва да се схваща като постоянно реконструиране на опита; че процесът и целта на образованието са едно и също нещо”. Джон Дюи, Моето педагогическо кредо. Мисля, че и сега това е изключително актуално.

3. ЦЕЛИ НА УРОЧНИТЕ  РАЗРАБОТКИ:

Учениците трябва да развият компетенции и умения  да:

- Полагат като основа на поведение принципите на човешкото достойнство, свобода и равни права на всички граждани.

- Развиват и подкрепят демократични и граждански структури и се отварят към междукултурен диалог и взаимодействие вътре в страната, Европа и света.

- Разбират същността на интеркултурноста и свързаните с нея процеси.

- Развиват и изразяват своята културна идентичност.

- Приемат, разбират и уважават културните различия.

- Развиват положителни нагласи за междукултурно общуване.

- Да се реализират като активни, отговорни граждани в България, Европа и света.

- Умеят да планират, организират, преценяват, размишляват.

- Развият усет за реална оценка и самооценка.

4ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ: толерантност, дискриминация, култура, интеркултурност, етнос, мултиетническа среда, свобода, диалог, отговорност, разбиране, познание, творчество, ценности, идентичност, другост, самота, чуждост.

5. МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ: литература, история и цивилизации, предметен цикъл  „философия”, история на изкуството, изобразително изкуство, музика, география и икономика, информатика, математика, физика,  кино.

ВАРИАНТ ОТ ЦИКЪЛ УРОЦИ ЗА:

 

Развиване на толерантнст, разбиране на другостта и целящи антидискриминативни прояви, отработени с моите ученици в часове по философия. Уточнявам, че посочените методи, стандарти, цели, очаквани резултати и междупредметни връзки се отнасят до всички тях. Уроците са  от учебната програма за ЗИП – Модул история на философията 11 клас и към цикъла „Човекът и обществото”, от програмата по философия ЗП – 11 клас

 

ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАНЯТИЯТА

 

ПЪРВО ЗАНЯТИЕ: 11 клас; продължителност 2 учебени часа
по 40 минути

Тема: ЛИЧНОСТ И ОБЩЕСТВО

Необходими материали за часа: лаптоп, мултимедия, автентичен текст.

Тест: 1.Платон, „Апология на Сократ”- откъс; 2. проф. Ради Радев, Антология по философия откъс от Защитната реч на Сократ пред съда.

ХОД НА УРОКА

Първи учебен час: Въвеждам в темата, като насочвам учениците да си припомнят ученото за философията на Сократ, неговите идеи, живот и смърт. /20 минути/. В историята на европейската философия понятието отговорност  за смисъла през, който се мисли, в неговата осъзнатост за първи път се проявява при Сократ, / проф. Ал. Андонов / затова този избор не е случаен. На учениците се предоставят материали / автентичен текст  от „ Апология на Сократ”/. Предварително е поставена задачата да се запознаят с тях и да ги интерпретират, да потърсят причините, за това как от най-мъдрия мъж в Атина, Сократ се превръща в заплаха за атинското общество.Следва дискусия по въпросите /20 минути./: Кое прави Сократ различен? Кои са смисловите нива, в които пребивават атиняни като цяло и от друга страна Сократ, и неговите ученици? Каква е разликата между митологичния и философския поглед към съществуващото? В какво се крие трагизмът на този конфликт личност – общество и може ли в Античността той да бъде избегнат? Кои са факторите, които го обуславят? Опасна ли е мисловната способност и защо? Каква е същността на диалога? Какво стои в основата на разбирането? Учениците трябва да аргументират позициите си.  

Втори учебен час: Кратко въведение от учителя – преход към изкуството на епохата. / 10 минути/.  Следва презентация, на тема „Изкуството на древна Гърция и Египет” /10 минути/, която като задача е поставена по-рано.  Представя се от говорител на работната група. Учениците сами разпределят  предварително зададените теми за презентациите и формират работни екипи.

Следват дискусии и коментар – /общо 20 минути/. Те засяга въпроси свързани с характерните особености на двете култури, за които учениците са получили визуална представа и информация от проучването на екипа подготвил презентацията. Учениците анализират разликите в двата типа култура: Древна Гърция – динамика и обемност, усещане за живост и много човешко в скулптурното изобразяването на Боговете. Възгледа на елините за прекрасното, дадено в скулптурите, като хармония на пропорциите на тялото – математически изчислено, / „златното сечение” на Питагор / но и хармонията на душа и тяло. Правят връзка с възгледа на Ксенофан от Елейската школа, „че не Боговете са създали хората, а хората са създали образите на боговете по свой образ и подобие”. Разисква се проблемът за движението и философските гледни точки на Хераклит и Елеатите. От друга страна усещането за статика, застиналост на изображението и непроменливост, характерни за рисунките и изображенията в древен Египет. Без да се подценяват или надценяват тези характеристики, се извежда разбирането за ценностите на двете култури. Учениците интерпретират с разбиране тези различия, като имат предвид и историческите процеси, които протичат в тази епоха. Търсят причините във формите на обществена организация характерна за двете  култури. Говорейки за Елада се има предвид най-вече Атина, която е център на гръцката култура и познание по това време. Разглеждат се демократичните процеси, протичащи там. Учениците извеждат понятието за демокрация, като ползват произведенията на Аристотел „Политика” и „Атинската демокрация”Поставя се въпроса за разбирането на другостта. Дискусия: Защо елините наричат всички различни от тях и техния начин на живот „варвари”? Какво съдържание се крие това понятие? От дневниците на Марко Поло става ясно, че китайците са го наричали варварин. Как си обяснявате този факт? Кои са корените на враждебността и отхвърлянето? Обосновете идеите си. Изводите, които учениците правят ги водят към връзката на тези прояви с начина на мислене, който не допуска различието. Такъв модел на мислене е далеч от смисъла на толерантността. Задача за домашна работа:1. Анализирайте мисълта на Фр. Бейкън „В някакъв смисъл човек за човека е Бог” – Фр. Бейкън, Нов органон;. 2.Напишете есе по темата.

ВТОРО ЗАНЯТИЕ: 11 клас; 2 учебни часа по 40 минути.

Тема:ЗА  ДРУГОСТТА И  НЕЙНИТЕ ПРОЯВИ

Необходими материали за часа: лаптоп, мултимедия, автентичен текст.

Текст:1. проф. Ради Радев, Антична философия – антология, откъс от „ Мита за пещерата”; 2.Иван Колев, Хронологична антология по философия.

ХОД НА УРОКА

Първи учебен час: Като начало, кратка мултимедийна презентация от учениците за Платон:  живот и дейност /10 минути/. След нея въвеждам учениците във философията на Платон чрез откъс от „Мита за пещерата” на Платон./20 минути/.На учениците се поставя задачата да интерпретират тази част от мита, в която той говори за затворника”, който се освобождава от „веригите и успява да излезе от пещерата. Връщането му обратно там, след откриването на друг -  истински свят и реакцията на тези, които не са напускали света на сенките”. Подчертаните понятия са ключови и учениците трябва да стигнат до техните смисли. Задача: Обосновете позиция по темата и формулирайте въпроси. Аргументирайте своите идеи. /10 минути/.

Втори учебен час: Следва тълкуването на понятията. /10 минути/. Провежда се дискусия по изведените въпроси /20 минути/: Защо Платон казва, че тези, които никога не са виждали „другият свят”, „света на идеите” и живеят само в  „света на нещата, биха обявили този, който е видял този друг свят за луд и дори биха го убили? Коя е причината за агресията? Какво отключва механизма на насилие у човека? На какво се дължи различието в случая, след като всички произлизат от една и съща среда? Възможен ли е пряк пренос на смисли между различните мисловни нива? Каква е връзката с онтологията? Може ли да се каже, че тук има сблъсък на различни онтологии? Лудостта – какви са нейните проявления? Двигател или спирачка на развитието е тя? Защо разликата между гениалността и „лудостта” толкова тънка?

Задачите /10 минути/ : 1. Потърсете връзките между понятията различие, другост, „лудост”. 2. Описаното от Платон отношение има ли аналози днес и кои са те? Обосновате позицията си. 3. Анализирайте израза на Иван Вазов от „Под игото”: „ Лудите, лудите, те да са живи, те ще спасят света”.Домашна работа: Напишете есе по темата.

ТРЕТО ЗАНЯТИЕ: 11 клас; 2 учебни часа по 40 минути.

Тема: ДОГМАТИЗЪМ И ТРАДИЦИЯ

Необходими материали за часа: лаптоп, мултимедия, автентичен текст

Текст: проф. Цочо Бояджиев, Студии върху средновековния хуманизъм – кратък фрагмент от книгата.

ХОД НА УРОКА

Първи учебен час: Презентация за Средновековното изкуство /10 минути/,  представена от ученически екип. Пояснявам, че става въпрос за Западноевропейското средновековие. Това подпомага по-късната работа с философите на епохата – Августин Блажени и Тома Аквински. Очертават се особеностите на средновековната култура /10 минути/:  На базата на видяното насочвани от мен учениците извеждат основните понятия характерни за епохата: грях, ад, рай, ерес, догма. Характерното за идеите на Средновековието противопоставяне на Бог – човек,  тяло – душа, небесно – земно, вечно – тленноЗадача /10 минути/:Анализирайте основните характеристики на изкуството на Средновековието, като направите съпоставителен анализ с тези, характерни за изкуството на древна Гърция. Дискусия /10 минути/ : Може ли да се каже, че инерцията да приемаме съществуващото по определен начин е догматика? При какви условия е възможен властващият догматизъм? Защо? Аргументирайте твърденията си.

Втори учебен час: Въвеждам учениците в  парадоксите на Средновековието и основните символи на средновековната култура, понятията път” и „място”./ 15 минути /Особеното в този случай е, че тези понятия преминават едно в друго. Казано по друг начин „пътят” се превръща в „място”, а „мястото” в „път”. Това е изследване на проф. Цочо Бояджиев, с което запознавам учениците си. Той представя едно много ново, задълбочено и интригуващо изследване на тази епоха. Обяснявам понятиетоhomo viator / пътуващия чавек, или още кръстопътния човек / и идеите свързани с него. Работа  с текст от книгата на проф. Ц. Бояджиев, Студии върху средновековния хуманизъм. Задача: /10 минути/. Направете коментар на откъса: Джон от Солсбъри пише„ Философията има нужда от чужда земя. Понякога тя превръща своята земя в чужда, понякога, обратно, чуждата – в своя, но никога не се оплаквоа от изгнаничеството си.” Домашна работа: Напишете есе. Дискусията /15 минути / засяга следните въпроси: Еднозначни ли са понятията ”чужденец” и „чуждост”? Какви смисли на това понятие можете да изведете? Къде е връзката между самотника и „ чужденецът”? Какво  е това, което определя нещо като  „свое” и „чуждо”? Какъв е смисъла на изразите „ у дома” и  „в чужбина? Защо се казва „чужд сред свои”? Къде е разликата в понятията „сам” и „самотен и от какво зависи тя? Защо философът е „човекът на пътя”?Означава ли това, че той е извън обществото имайки предвид вижданията на Средновековните възгледи за уседналостта като ценност? Може ли да се каже, че в някакъв смисъл homo viator и „homo ludens / играещия човек / съвпадат? Защо? Аргументирайте съжденията си. Какво е „догма”? Как се ражда догматата? Къде са нейните корени? Има ли догматизъм днес? Кои са неговите проявления? Съществува ли догматика днес в науката и училището? А в социалния живот? Защо? Съвпадат ли смислово  догма” и „традиция? Къде е границата между тях? Възможно ли е бъдеще без традиции? Защо? Каква е връзката традиции и националната идентичност? Има ли прояви на средновековно мислене в нашето съвремие? Къде и защо?

 

ЧЕТРЪРТО  ЗАНЯТИЕ: 11 клас; 2 учебни часа по 40 минути.

Тема: СЪВРЕМИЕТО И МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК

Необходими материали за часа: лаптоп, мултимедия, автентичен текст

Текст: Михаил Кремен, Романът на Яворов; Димитър Талев, Железният светилник: 1.диалога Ния – Султана по повод газената лампа.2. Минаването на Ния сама през чаршията.

Работа с документи.

ХОД НА УРОКА

Първи учебен час: 1. /10 минути/ Като въведение към тематиката за другостта и толерантността и преход към съвремието ни представям на моите ученици един епизод свързан с любимата на Яворов, Мина Тодорова,  когато макар и за кратко  /поради здравословни причини /, тя учи в Сорбоната в Париж. Задачата, която имали студентите там, поставена от техния професор, била да направят свое тълкувание на известната басня „Щурец и мравка”. Всички писали вече известния вариант: мравката – трудолюбива, щурецът – безотговорен. Единствена Мина тръгнала по друг път. Водена от своите мисли, преживявания и чувства тя представила мравката като символ на еснафщината и ограничеността, а щуреца – на творчеството, изкуството и свободата. Независимо, че е чужденка, една българка, единствена била оценена с най-високата оценка. Това се случва  в началото на ХХ век в Париж, а тук и сега  е все още нова и не толкова разпространена методиката ученикът да субектира знанието т. е. да бъде активен, правещ, творец -  да партнира на учителя.

Чрез тази случка описана в „Романът на Яворов” от Михаил Кремен тръгваме към въпросите свързани с дискриминацията и толерантността, които са в пряка връзка с правата на човека, с проблема за свободата и за същността на демокрацията, на гражданското общество. Те пък зависят от личностите, които формират ценностистоящи в основата на културата. Така се стига до въпросите за същността на културата, до взаимодействието на различните култури, до процесите на тяхното взаимно проникване и същевременно стремеж да се запази идентичността на всяка една от тях, но и на тяхното противодействие, противопаставяне, отричане, агресия. Съвремието ни дава непракъснато доказателства за това. /10 минути/

2. Презентация за импресионизма и модернизма в изобразителното изкуство /10 минути/, представена от работна група ученици. Изборът е определен от това, че те са предвестници и отражение на всички промени в обществен план. Показват се особеностите на тези видове изкуства. Разяснява се с какво те предизвикват негодуванието на представителите на т.н. академично изкуство. Описва се нелеката съдба на носителите на новото, отхвърлянето им от обществото и позицията им на„аутсайдери” . Дискусия /10 минути/: Кои са причините за сблъсака ново – старо? Може ли тази конфронтация да бъде преодоляна? Кои са начините това да се случи? Какви са тенденциите, които характеризират днешното общество? По-комуникативен или по-самотен е съвременният човек? Кои са определящите причини за тези проциси? Задача за домашна работа: Философизирайте върху причините за конфликта между Ния и Султана от романа на Димитър Талев „Железният светилник”. Напишете есе.

Втори учебен час: Правя преход от патриалхалното общество към днешното време. Очертаваме заедно с учениците основните процеси и проблеми на съвремието ни: глобализацията и запазването на националната идентичност, езика, демократичните промени и социалната справедливост, спазването на правата на човека и причините за дискриминацията. /10 минути/. Учениците работят по групи, по предварително поставени задачи, да  направят проучване на документи, касаещи разглежданите проблеми. Задачите: 1. Проучете кои са основните видове дискриминация. 2. Направете таблица с характеристика на всяка една от тях. /10 минути/  /Приложение:  таблица № 1. /.  3. Припомнете си основните човешки права. Направете проучване на етническите малцинства у нас. Изгответе таблица за техните особености. /Приложение: таблица  № 2/.  4. Проучете видовете организации защитаващи правата на човека. 5. Направете таблица на международни  правителствени и неправителствени организации работещи с малцинствата. /Приложение: таблица № 3Дискусия /10 минути/: Кои от видовете дискриминачионни отношения са запазени до днес? Кои видове дискриминация са преодоляни? Как си обяснявате този процес на промяна? Какво стои в неговата основа? Изследвайте причините. Какви общи черти можете да откриете, ако сравните съвременното общество и разгледаните до тук в предишните часове? Може ли да се каже, че днес сме преодоляли всички предишни обществени негативи? Звучи ли актуално стихотворението на Иван Вазов „Бългаският език”? Защо има хора, които се срамуват, че са българи? Обяснете тенденцията за подмяна на български думи с чуждици в разговорната реч? Французите приеха няколко закона за защита на френския език, необходим ли е такъв закон у нас? Коментирайте. Как приемате надписите на чужд език по витрините на магазини и ресторанти? Къде да се търси мярата? Казус: /10 минути/ Репортаж по Националната телевизия: Англичани се установяват да живеят в българско село с хубава природа. Поради езиковата бариера, освен чрез езика на жестовете, те трудно контактуват със съседите си. Коментар на журналиста: Българите трябва непременно да учат английски, за да могат да комуникират с англичанит тук в България.. Въпроси: Кое смятате за правилно в този случай, българите да учат английски, или англичаните да научат български, щом са избрали да живеят тук? Дали пък не е добре всеки да се постарае да научи езика на своя съсед по къща? Ако сме заобиколени от съседи по двор – арменци, турци, роми, евреи, гърци и т. н. трябва ли да учим техните езици, за да се разбираме? Има ли нужда от закон за съхранение на българския език? Как разбирате националната идентичност в глобализиращия се свят? Кое е уникалното в българската култура? Имат ли бъдеще националните култури в света на глобализацията? Домашна работа: Потърсете връзка с „Криво разбраната цивилизация” на Добри Войников. Актуално ли е възклицанието на Паисий: „О, неразумний, поради що се срамиш от своя род и език”? Напишете есе.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *