През 1962 г. Маршал Маклуън улавя тенденцията за превръщането на света в “глобално село” в резултат на масовите комуникации, но те ще станат отчетливи едва през 90 те години на нашия век. Глобализацията води до един свят, в който националните държави не са вече централни актьори. Революцията в технологиите и особено в комуникациите играе централна роля за тези процеси. Компютърните мрежи, електронните медии, телефонът, факсът позволяват почти непосредствен контакт, независимо от тяхното разположение на земята и от държавните граници. Скоростта за комуникация на хиляди километри е равна на скоростта при общуване с някой от непосредствена близост. Новата глобална икономика е извън контрола на отделните държави. Експанзията на глобалните комуникации и “интернетизацията” на света включва хората в една глобална мрежа, която не е зависима от нито една държава и правителство по отделно. В нея събитията могат да се случат навсякъде; дистанцията при тях няма значение, тъй като тяхното въздействие не зависи от разстоянията; границите не важат, тъй като нарастващите потоци от хора, стоки и информация могат да се движат между страните, независимо от държавните граници.Глобализацията се свързва с криза на териториалната национална държава. Съществена особеност на глобализацията са не границите, а потоците – транснационалните потоци от идеи, стоки, символи, хора, образи, пари, неограничавани от граници в един постоянен процес на обмяна.Глобализацията е тенденция, която се разгръща в момента и чрез нея светът се превръща в общо социално и културно пространство за намиращи се на съвсем различни места в реалното физическо пространство хора. Това е едно усещане за света като цяло, усещане на милиони хора, че живеят в “глобално село”.Глобализацията се усеща в най-висока степен от жителите на големите градове, от младите хора, от непосредствените участници в изграждането й. Колкото по-слаба икономически и политически е една държава толкова е по-откъсната от тези процеси.От една страна глобализацията за този тип държави е блян, мечта, от друга “ ад “. Невъзможността за участие в глобализацията ги обрича на изолация и на процеси на въздействие от страна на “глобалните”,в които самите държави имат пасивно участие. Зигмунт Бауман казва, че вместо да хомогенизира човешката участ, технологичното анулиране на пространствено – времевите разстояния има тенденция да я поляризира. То освобождава опрделени хора от териториални ограничения, но същевременно лишава територията, с която другите хора са обвързани, от нейното значение и тяхната възможност да обезпечат идентичността си. Глобализацията носи както своите положителни, така и своите отрицателни ефекти. За тези, които имат достъп като “подвижните елити”, “елитите на мобилността”, глобализирането на обществото е исторически процес, но за други, за които глобализацията е само чута или прочетена дума този процес не означава нищо. Чрез появата на световните телевизионни комуникации, глобалните вестници, транснационалните вериги за бързо хранене, веригите от хотели с еднакъв стандарт……, хората придобиват усещането, че не просто живеят в своята страна, а в света като общо място. Това е един “ Холивудски “ модел на съществуване, в който се утвърждават сходни потребителски поведения. Тази глобална, хомогенна потребителска култура допълва или замества локалните култури. Тя е симулирана от маркетинговите дейности на транснационалните корпорации и медиите (глобалните медии). Отделният индивид носи дънки, пие кока кола, яде хамбургери, наслаждава се на Шарън Стоун, Бритни Спиърс, слуша Стинг…., наблюдава същите новини като милиони други като него, разположени в съвсем различни и отдалечени места на земното кълбо. Глобализацията въздейства върху човешките интереси и ценности, личната идентичност, социалната справедливост….. Тя налага императива да се мисли глобално и действа локално. Чрез изброените до тук процеси глобализацията се явява като налагане на определен тип западни култури и по-точно на американски ценности, представени като културни универсалии, навсякъде по света. Това налагане на американски тип ценности според Самюъл Хънтингтън ще доведе до – “сблъсък на цивилизациите“. Той разглежда света днес и особено утре като водещ война по границите на девет цивилизационни (културни) вселени, които се сблъскват все по-остро: западна, синоитска, будистка, японска, православна, ислямска, латиноамериканска, африканска, индуистка. Той смята, че глобалната икономика и политика все повече се конфигурират съобразно границите на цитираните цивилизации. Глобализацията не трябва да се разглежда единствено като налагаща западен тип ценности и поведение. Смятам, че много по-важни и интересни за наблюдение са процеси противоположни на изброени] ]>

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *