Фройдизм

13.01.2011

Фройдизмът е направление в психологията, което включва множество течения и школи. В основата му стои учението на виенския лекар Зигмунд Фройд ( 1856 – 1939 )г., който се смята за основоположник на така наречената дълбинна психология. Според Фрийд неврозите са психични заболявания, които са независими от каквото и да е органично увреждане и са предизвикани от забравени афектични шокове. Той търси метод, който да извайда наяве скритите травми. След като използвал последователно хипнозата и лечението със задаване на въпроси , той прибягва до метода на свободното асоцииране и формулира правило за непропускане ( пациентът трябва да казва всичко, което му идва наум в дадения момент). Фройд изучава съновиденията, разкрива главните им механизми, създава понятията “цензура”, “изтласквано”, “либидо”, “несъзнавано” и подготвя последователно фазите на една нова психология, която става известна под името “психоанализа”. Това вече не е обикновена терапия, а учение, което поставя под въпрос всички съществуващи досега представи за човека.

httpv://www.youtube.com/watch?v=3q9IRY_VXPs

Вижданията на Фройд се базират на идеята, че човешките действия се определят от дълбочината на човешката психика. Той отрича съществуващите дотогава схващания за алтруизма на човека и утвърждава теорията за инстинктите, ирационалността и антисоциалността.

Една от отличителните особености в учението на Фройд е утвърждаването на принципа за всеобща детерминираност на психическата дейност. Според него в основата на психическия живот на човека стоят различните инстинкти, влечения, желания, присъщи на човешкия организъм. Инстинкта Фройд разглежда като “психическо отражение” на потребностите на човешкия организъм, който регулира неговото поведение. Утвърждава два основни инстинкта – Ерос ( сексуалния инстинкт, инстинкт за живот, за съхранение) и Танатос ( инстинкт за смърт, агресия и разрушение). Човешката жизнена дейност е в резултат на борбата на тези две вечни сили, те са двигателите на човешката активност.

Фройд издига сексуалния инстинкт като основен детерминатор на човешката дейност, на формирането на личността, на мотивационната сфера. Според него сексуалният инстинкт притежава всеобща психическа енергия ( либидо ), която се явява мощно мотивационно начало, оказващо решаващо въздействие върху поведението на човека. Това е енергия, която може да се преобразува и пренасочва към различни обекти на разнообразната човешка дейност и то в много широк диапазон – от физическата до творческата дейност. Тази постановка определя характера на учението на Фройд  - енергията на сексуалните влечения и механизма на ппевръщането й в други видове енергии е основният двигател на човешката жизнена дейност.

Друг мотивационен стимул за дейност се разкрива във вижданията на Фройд за трите принципа на психическата дейност – принцип на постоянството, на удоволствието и на реалността. Съвкупността от действието на тези три принципа се явява в ролята на мотивационни стимули, формиращи поведението на човека.

Принципът на постоянството изразява стремежа на човека да поддържа на едно относително постоянно ниво психичните си процеси. Принципът на удоволствието се състои в желанието на човека да задоволява своите инстинкти и влечения. Принципът на реалността се изразява в противоположната сила, която трябва да регулира безсъзнателните стремежи за получаване на удоволствие в съответствие с изискванията на реалния свят. Тук на преден план възниква въпроса за конфликтната природа на човека.

За Фройд психологическият конфликт е също двигател в поведението на човека. При протичането на конфликта, главна роля играят бесзъзнателните сили “То”( Id ). Това са биологичните импулси и подбуди, които се явяват източник на енергия и образуват движещите сили на личността, изразяващи се в желанията и влеченията. Те оказват влияние върху “Аз”, който е израз на разумното поведение и се стреми да намери изход от оказаните въздействия. Натискът, който оказва “То” върху “Аз” е ирационален, инстинктивен и подчинен на принципа на удоволствието. Върху “Аз” оказва въздействие и третият компонент в структурата на личността – “Свръх Аз”. Той включва моралните ценности и норми и заставя “Аз” да се подчинява на външните изисквания – норми, морал, обществени ценности. Това означава, че “Аз” се намира в постоянен конфликт, заложен в конфликтната природа на човека. В този конфликт активна страна е обществото, което налага на човека своите изисквания.

Интересно е и схващането на Фройд за човешката психика. Той разглежда два пласта – безсъзнателно и съзнателно. Безсъзнателното се явява най – обширната част на психиката и включва желанията, влеченията, импулсите породени от несъзнателни инстинктивни стремежи. Ръководят се от принципа на удоволствието. Съзнателното – това е собственото съзнание, включващо всичко онова, което е осъзнато от личността. Между тях се намира “Цензурата”, която допуска в съзнанието онези импулси, които са приемливи за него. Тя се ръководи от принципа на реалността и изпълнява контролни функции.

Моделът на Фройд за човешката психика дава възможност да се разглевжда психиката като динамична структура, регулираща човешкото поведение.

Основният двигател на човешкото поведение според теорията на Фройд е енергията на подсъзнателните психосексуални влечения, която се образува и пренасочва към различните човешки дейности.

По – късно последователите на Фройд разширяват обхвата на поставените от него проблеми. Неговият ученик Алфред Адлер развива така наречената “Индивидуална психология”, а Карл Юнг – “Аналитична психология”.

Индивидуалната психология на Адлер ( 1870 –1937 ) е едно от направленията на Фройдизма. В основата на психическия живот на човека Адлер поставя социалното чувство и социалния интерес, изразяващ връзката между човека и обществото. Важни категории в теорията на Адлер са “комплексът за непълноценност” и “принципът на компенсацията и свръхкомпенсацията”. Той смята, че в резултат на нарушените взаимоотношения на индивида със средата много хора още от ранното си детство са формирали у себе си “комплекс за непълноценност”. Това чувство за непълноценност поражда стремеж за неговото преодлояване и се формира като социално чувство. Социалните чувства се явяват в ролята на механизъм за компенсация на първичните чувства за непълнбоценност. Според Адлер стремейки се да се утвърди в средата, индивидът трябва да преодлоее, да компенсира своята реалност, своята непълноценност чрез стимулиране на собствените способности. Тази идея се формира като цел, невинаги напълно осъзната от индивида, която се явява център около който се формира личността и нейната психика. Характерън целите и начина на тяхното постигане определят “стила на живот” на всеки един човек. В този аспект той посочва три вида компенсации и съответно три “стила на живот’: 1.Успешна компенсация на чивството за непълноценност в резултат на съвпадение на стремежа към превъзходство със социалните интереси; 2.Свръхкомпенсация – това е едностранно приспособяване към живота в резултат на интензивно развитие на една способност или черта, формиращи личността; 3.Стилът на живот, при който личността не може да се освободи от чувството за непълноценност, не може да формира у себе си нормални способности. В резултат на тази невъзможност за компенсация, човек изработва симптом за болест за да оправдае своите неудачи.

Адлер смята, че характерът на целите и начинът на тяхното постигане са еднакво важни. Хората могат да постигнат едни и същи цели чрез различни средства, или с еднакви средства могат да се постигат различни цели. Това е въпрос на стил на живот. А какъв стил ще изберем, до голяма степен зависи и от обкръжаващата ни среда, от ситуацията. Тази постановка сега се приема във Психологията на управлението. Виждаме, че за разлика от Фройд, Адлер разглежда  индивида като социално същество. За него социалното подбуждане и социалните чувства са основа за човешкото съществуване. Той подчертава, че индивидът не мойе да се разглежда независим от обществото, защото качествата му се проявяват в процеса на вазимодействие със социалната среда. Адлер изказва становището, че “личността е социална по своето формиране и съществува само в контекстта на обществените отношения”. За движеши сили на психоческото развитие и доминиращи мотиви в човешката дейност той поставя механизма на компенсацията и свръхкомпенсацията. Следователно, лежащите в основата на човешкото поведение стремежи на личността към превъзходство над другите, воля за власт, свързани с компенсацията и свръхкомпенсацията, определят цялата психика на индивида. Водещият мотив в живота на човека е постигането на поставените цели, чрез което се обезпечава благополучието на човека. Той се формира в безсъзнателните слоеве на човешката душа.

По този начин Адлер слага началото на социалния фройдизъм, развит по – късно от Е. Фром и К. Хорни.

Другото направление във фройдизма е Аналитичната психология на Карл Юнг ( 1875 – 1961 ). Подобно на Адлер, той също се отказва от теорията на сексъалността на Фройд. Предлага под “либидо” да се разбира не сексуалната, а психическата енергия на човека, която се свързва с интензивността на протичане на психическите процеси.

Юнг разглежда човешката психика в дълбочина и смята, че тя се състои от четири елемента: Личностно съзнание и Колективно съзнание; Личностно подсъзнателно и Колективно подсъзнателно. Колективното подсъзнателно представлява отражение на историческия опит на всички предшестващи поколения в психиката на индивида. То има многостепенна структура и съдържа общочовешките първообрази на майката, семейството, земята, националността. Централно място първообраза на самата природа на личността, като потенциален център на личността. Колективното безсъзнателно се предава от поколение на поколение чрез структурата на мозъка. По този начин всяко поколение образува отделен пласт в колективното подсъзнателно и играе важна роля в жизнената дейност на обществото и личността.

Юнг смята, че интелектуалната революция е онзи момент, който довежда до разрив на човешката психика, тъй като откъсва човека от неговата подсъзнателна природа. Увеличаване на влиянието на колективните ирационални сили, обезличаването на личността и  появата на “масовия човек” водят до психическа инфлация, нараства опасността от масови психози.

Пътят за преодоляване на влечението на хората към властолюбие и агресивност, Юнг вижда в хуманното и демократично управление на обществото, което дава възможност за  проявяване на позициите на индивида.

Трето направление във фройдизма е Социалния фройдизъм с представители В. Щекел, Р. Шпиц и дъщерята на Фройд – Анна Фройд. Те разглеждат социалната, политическата и културна активност на личността като сублимация на психосексуалната енергия. Личността се формира не само под влияние на биологичните фактори, но и под влияние на социалната среда.

През 30 – те години на нашия век се заражда Неофройдизмът. Негови представители са Е. Фром и К. Хорни. В основата на тяхната теория стои постановката, че психиката се формира в резултат на отношенията към другите лица и обекти, както и смяната на междуличностните ситуации.

httpv://www.youtube.com/watch?v=T2eyP6iY5Do&feature=related

httpv://www.youtube.com/watch?v=Ex1A2qFmFWg&feature=related

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *