Източник: http://eratosten.wordpress.com

БЛОГЪТ НА ИВО РАЙНОВ

Напоследък се говори много за агресията в училище. Толкова много, че чак ми прилича на модно интелектуално занимание. Пишат се есета, правят се дискусии, сформират се оперативни групи,чертаят се стратегии. Толкова много чиновнически крясък, че чак да оглушееш. Една неспирна логорея, преливаща от констатации, възклицания и имитация на намерения. Що пара бе похарчена по проекти, срещи и обучения. Срещу незадоволителна ефективност. Не само че липсват каквито и да е симптоми за овладяване на училищната агресия, но напротив – нейните прояви зачестяват във все по-арогантни и уродливи форми. Порових се в мрежата и се натъкнах на изоблие от примери. Много от тях шокират със своята жестокост и абсурдност.

Момче получава тежка мозъчна травма след жесток побой във варненски техникум. Край друго варненско училище е намерено мъртво момче, предполага се, че е жертва на побой. Сред жестоко сбиване ученик получава мозъчен кръвоизлив в хасковското спортно училище. Дузина тинейджъри пребиват девойка в разградска гимназия. Наказват, заради отнето гадже! В друго училище от този град дете умира след зверско насилие от съученици. В софийската „Дружба” младеж раздава правосъдие и ръга с нож свой съученик. В Шумен, София, Дуптица, Пловдив разглезени синковци влизат с пистолет в училище, стрелят и стресират ученици и персонал. В Шумен баща нахълтва с пистолет в училище и плаши връстници на тормозения си син. Парвеню стреля по деца в добричко училище – топката им паднала върху покрива на луксозната му кола. Майка рита учителка в една от класните стаи на Лозница.  Майка и син пребиват с юмруци учителка в Шабла, недоволни от отношението и към по-малкото братче. Пред очите на невръстните съученици! В Септември ученик бие зверски учител. Ученичка води бабаит, който се саморазправя с учител в Габрово. Осмокласничка шамари учителка в Казанлък. Група гамени се гаврят с учителката си по-английски. Учител бие злобно ученик в Мездра. Тинейджъри обиват по особено жесток начин съученици в Перник, Ямбол, Пловдив, Мездра. От ревност, завист, алчност – има ли значение? В Стара Загора група подрастващи убиват зверски възрастен мъж, друга група ученици отнема живота на пловдивчанин. Младежи убиват бащите си в Пловдив и Бяла Слатина, в Кърджали ученик умъртвява майка си и малкото братче!

Изпитвате ли погнуса ? В нета е пълно с много подобни примери. Дори с клипове, показващи вулгарно поведение, изнасилвания в училище и брутален побой!Позволих си стряскащи примери. Тук, въобще, не става дума за разбити устни, счупени носове или сцепени вежди. Още по-малко за обидни реплики, цинични псувни или непристойно поведение. Те са ежедневие в ъблагрското училище. Не във всяко, но в повечето. Повечето от цитираните примери са от последните години – между 2009 и 2001-та. Всъщност годините на дотягащата логорея и парадните намерения.

Училището става все по-нервно и стресиращо място за децата. Страхът все по-осезаемо изземва периметъра на спокойствието и усмивките. Как и защо се случи всичко това?  Вината е дълбока и многопластова. Мисля, че няма невинни.

Двадесет години бандитски преход и наслагване на парвенюшки ценности. Обществото толерираше и толерира успехът, черз насилие – мутрите и правдата на бухалките, новобогаташите и аргументите на парите, олигарсите и принудата на властта. За двадесет години израстнаха поколения, които се научиха, че в живота се успява с бицепси, юмруци и ритници. Попиваха от митологиата на бандитските „герои”, възхищаваха се на техните подвизи, осигурили богатство и власт.  Тези деца все още се възпитават от общество, което не санкционира кражбата, неглижира убиствата и възприема насилието с някакво извратено чувство за нормалност. Обществото срина авторита на училището и учителската професия.  Учителят бе натикан сред социалните аутсайдери и престана да бъде източник на авторитет и влияние.

Българското семейство престана да възпитава стремеж към образование и човешки норми на поведение. Децата се научиха на възхищение или съжаление към своите родители. Възхищение към майките и бащите, достигнали върховете на богатството или общественото влияние. Децата се научиха да подражяват на тяхната арогантност, безцеремонност и господарско отношение към окръжаващия социум.  В тези семейства не се култивира  уважение към училището и респект към неговите правила. Емоционалната гама на тези деца познава само глезливите тонове на очакването да получиш – независимо от възможностите, заслугите или нормите. Тези деца израстват с убеждението, че всички наоколо са обслужващ персонал в т.ч. учители и съученици Други деца трупат с годинете съжаление към своите родители – хора без пари, без влияние, без перспективи. Те са скромни и почтителни към правилата и принципите. Но бедни и свити под паяжината в някой от обществените ъгли. Децата не искат да живеят техния живот и да подражават на тяхното поведение. И все по-често поглеждат към света на разглезените съученици и техните безскрупулни родители.

Без съмнение българското училище носи огромна вина за ескалиращата агресия. През последните години нашето училище престана да уважава себе си, общността си, правилата си. В лицето на своите администрации и учители, то сякаш няма сили да отстоява принципите и собствените си правилници. Манталитетът на услужливо лакейство към заможните или политически влиятелни родители се настани трайно в образователните институции.  След него се появиха двойните стандарти в отношението към децата и страхът от строги санкции. Необмислената финансова реформа превърна учениците във ваучери за пари, които директорите рядко си позволяват да загубят. Всичко това срина авторитета на училищните правила и стопи респекта от  учителите и учителството изобщо. Нереформираното училище е все по-безинтересно за учениците. Разминаването между ученическите очаквания и закостенялите изисквания генерира напрежение, а не рядко и конфликти между учители ученици. От тук до агресията има само една крачка. Част от учениците са стресирани от родителски изисквания за високи оценки. Неуспехът в тяхното преследване създава минимум отвращение и ненавист, които понякога прерастват в отккрито противопоставяне с учители и съученици.

Започнах статията с логореята и нейната минимална ефективност.  Към момента, весе още, не са предприети ясни стъпки за овладяване на проблема. Българското средно образование чака своята реформа повече от пет години. Липсата на смелост, за нейното провеждане,  усилва проблемите. Разтоварването на учебните праграми и облекчаването на изискванията несъмнено ще свали напрежението в училище. Включването на повече избираеми алтернативи и форми ще даде шанс за интересите на учениците и възможности за преночване на кипящата енергия. Крайно време е да бъдат създадени ясни стандарти за поведение в училище и гъвкав инструментариум за влияние на негативните прояви.  Повече от важно е в училищата да бъдат въведени подготвени психолози, способни да разпознават източниците на агресия и осъществяват ефективна превенция на тоз тип поведение. Училището и учителите трябва да получат силна административна защита и да преодолеят страховете и комплексите при работа с деца от различни социални групи.

Принципите трябва да станат общовалидни и задължителни за изпълнение във всички училища и от всички педагози. Какъвто и пакет от мерки да бъде предложен, той ще има ниска ефективност, ако не бъде съпроводен с обществена кампания за възстановяване авторита  на българския учител и харизмата на родното училище. Без съвместни  усилия, споделени отговорности и общопризнати принципи дискусията за агресията в училището ще остана в контекста на декларациите и несериозните обещания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *