АГРЕСИЯТА – ТЕОРИИ И  ПРОЯВИ

Проект № BG051PO0000-4.2.03-0091 

„Образователна интеграционна система за знание,

толерантност и превенция на агресията”

Всеки човек може да определи кога агресията става опасна за околните и кога тя може да е просто тръмплин за усъвършенстване.
Съществуват интересни теории, които се опитват да обяснят агресията от гледна точко на гените, наследствеността, хормоните и други.awd
Според социално- биологичната теория  за агресията гените влияят толкова продължително, че чрез тях се осигурява адаптивно поведение. Социобиолозите доказват, че индивиди, имащи сходни гени /при роднини/ проявяват помежду си алтруизъм и ще се държат агресивно към такива индивиди, които се отличават от тяхи нямат сходен генотип. Съгласно този подход, агресивните взаимодействия с конкурентите представляват един от пътищата за повишаване успешността на репродукцията в условия на среда с ограничени ресурси –например при недостиг на храна.
Медник и неговите колеги /1987/ достигат до извода, че склоннността за извършване на престъпление срещу собствеността, а не против личността се онаследява. Възможно е в такива случаи да се онаследява някаква характерна черта -импулсивност, стремеж към лидерство.asdf

 Във връзка с онаследяването на агресията съществуват два варианта на хипотезата за влиянието на хромозомите върху половите различия в агресивното поведение. 
-Излишната „Х” хромозома  при жените води до сравнително по- слаба проява на агресивност.
-Излишната „У” хромозома при мъжете може да доведе до проява на агресивно поведение.
Установено е, че недостатъчното умствено равнище, а не вродената склонност към насилие са причина лицата с ХУУ хромозоми да преобладават сред осъдените престъпници.
Според Берон и Ричардсон агресивността при мъже с ХХУ хромозоми свидетелства  за по-високо равнище на покорност и по-ниско изразена агресивност от тези с ХУ или ХУУ хромозоми.

През 1987 г. Олуейз стига до заключението, че провокираната агресия е пряко свързана сasdравнището на тестостерон /при мъжете е около десет пъти повече, отколкото при жените/. Това означава, че хора, имащи по-високо съдържание на тестостерон ще отговарят на провокации по-агресивно. Шелинг съобщава, че високото равнище на тестостерон в по-голямата част от случаите се съчетава с изразяване на вербална агресия, предпочитания към спорове, свързани с насилие, с общителност, екстраверсия, самоувереност и авторитет сред връзтниците. 
От друга страна съществуват редица недоказани теории като тези на З. Фройд, К. Лоренц. З. Фройд създава теория за инстинктивната природа на агресията, като предполага, че неин източник е преноса от индивида на енергия от примитивното влечение към смъртта.  Фройд е убеден, че енергия трябва да намери отдушник, защото в противен случай се натрупва и може да причини заболяване.
Конрад Лоуренц създава етологичната теория за агресията. Според него в организма на животните трябва постоянно да се натрупва особен род енергия от агресивното влечение. Натрупването продължава дотогава, докато в резултат на въздействието на съответен дразнител не последва разряд. Разгръщането на явно агресивни действия е съвместна функция на следните два фактора: количество натрупана енергия и наличие на сила на стимулни условия, които облекчават разреждането на агресивната енергия.
Колкото по-голямо количество енергия е налице в даден момент, толкова по-малък стимул е нужен ,за да се изхвърли агресията „навън”.
Сред множеството теории  се откроява теорията за фрустрационната агресивност.
Съгласно тази теория агресията не е влечение, възникващо автоматично в организма, а е следствие от фрустрации. Фрустрациите са препятствия, проявяващи се по пътя на целенасочени действия на даден субект. 
През 1939 г.  Джон Долард намира ранните биологични теории за незадоволителни. Според него фрустрацията се появява, когато някаква целенасочена дейност е блокирана. Напрежение, тревога, гняв обхващат човек, когато по пътя към целта се сблъсква с неочаквани препятствия, които пречат за задоволяване  на потребността.
Следвайки тази ориентация Долар  и Милър се опитват да преминат към теорията за социалнато научаване.  Те постолират четири фактора на всяко научаване:драйв,сигнал,реакция, възнаграждение.
Според тях чрез наблюдение поведението на другите съществува възможност чрез подражание да зсе ограничи броя на пробите и грешките. Милър и Долард описват следната верига:

сигнал-вътрешна реакция – драйв – външна реакция – възнаграждение

Това довежда до тезата, че  подражателното поведение има място, ако индивида се възнаграждава, когато подражава.
По отношение на подбудата към агресия значение имат следните три фактора:

- степента на очакваното от субекта удовлетворение от бъдещото достигане на целта;

- силата на препятствието по пътя за достигане на целта;

- количеството на последователните фрустрации.

Долард заедно със своите колеги разглежда факторите, които могат да забавят откритата демонстрация на агресивно поведение.adsaf Достига до извода, че страхът от накание пречи на незабавната проява на агресия. Заплахата от наказание оказва сдържащо влияние, но тя не се разглежда като фактор, отслабващ актуалната възбуда към агресия. Като такъв се обсъжда феномена, наречен „изместване”. Състои се в това, че индивидът, който е бил фрустриран не може да прояви агресивно поведение спрямо фрустратора, поради страх от някакво наказание, но същевременно като се стреми към агресивно действие ще го прояви спрямосъвършено друг човек или обект.

Агресията може да се разглежда и като придобито социално поведение. Бандура през 1983 г. Анализира агресивното поведение спрямо три елемента:

- способи за усвояване на подобно поведение;

- фактори, провокиращи такова поведение;

- условия, при които то се закрепва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *