СТРЕСЪТ. Какво знаем за него?

 

Проект № BG051PO0000-4.2.03-0091 

„Образователна интеграционна система за знание,

толерантност и превенция на агресията”

 

Понятието „стрес” става популярно след края на Втората световна война в САЩ. Проблемите в адаптацията на запасните военнослужещи от флота и авиацията се проявяват в поведението им като психологични реакции, понижаващи способностите им. В самото начало са смятали стреса за носталгия. През Първата световна война хората са били убедени, че става въпрос за „снаряден шок”, тъй като се е наблюдавало увреждане на мозъка от избухнал в близост снаряд. През 50-години  се въвежда термина”стресови разстройства”. Днес се използват термини като „реакция при боен стрес”, „бойно изтощение” и други.

Теории за стреса.
Теория на Селие:
Терминът „стрес” е въведен  в медицинската литература през 1936 г. от Ханс Селие.  Той разглежда стреса като „неспецифичен отговор на организма на всяко поставено пред него изискване“. Стресът е състояние на организма проявено при нова ситуация, която предизвиква общ адаптационен синдром. Той се развива в три етапа: тревога, съпротива и изтощение. Селие и О. Леви работят и по един друг вид стрес-„емоционалнен стрес”. Той се различава от класическия, тъй като в основата на емоционалния стрес лежат първичните изменения в емоционалата страна на психическата дейност на индивида /К.В. Судаков, 1986 г/. Емоцията представлява субективна интегрална оценка между два фактора –потребности и вероятности на удовлетворение, както и оценка на вероятността на достигане на целите. 
vdfsdg

Фази на проявление.
1.Първа фаза (на тревога) – организмът мобилизира адаптационни ресурси, за да се справи със стресора. Ако той е толкова силен, че въздействието му стане несъвместимо с живота, организмът загива още в стадия на тревога през първите няколко часа или дни. Ако организма не загине, след първоначалната реакция, настъпва:affeq2.Вторият  етап (на съпротива) – в него  балансирано се мобилизират и изразходват всички достъпни адаптационни резерви на организма. По това време се поддържа, съществуване на организма. Когато стресорите действат дълго време, настъпва  изчерпаност на адаптационната енергия на организма и започва: 
3.Третият етап (на изтощение) – през тази фаза, както и през първата, в организма постъпват сигнали за несъответствие между изискванията на  средата и отговора на организма на тези изисквания. За разлика от първия етап обаче, когато тези сигнали водят до мобилизиране на резервите на организма,  то в трета фаза се търси помощ, която може да дойде само отвън – или във вид на подкрепа или под формата на отстраняване на стресора атакуващ организма.

          Доказано е, че индивидуалната или обществено значима информация за потребностити и възможностите за тяхното удовлетворение, влияят на възникването на психоемоционалното пренапрежение, развитието на емоционалния стрес и неговите последствия във вид на заболяване на сърдечно –съдовата система: хипертония, атеросклероза, исхимична болест на сърцето, инфаркт, инсулт, язвена болест, имунодифицитни състояния на организма с поражение на жлези и лимфни възли, онкологични заболявания. В това число влизат психичните разстройства, състояния на депресия, психосоматични нарушения. Много често те се явяват причина за самоубийства.
В армията се разработи специален тест, който да улавя в ранен етап склоността към самоубийство, вземайки предвид проблемите на адаптация при нови условия. 
Рисковото поведение представлява реакция на затруднена адаптация /дезадаптация/ на индивида към новите условия на средата. Причините се коренят в конфликта между потребностите и възможностите на инидвида от една страна, и нормите и условията на средата от друга. Когато вътрешния конфликт стане прекалено интензивен, той може да се проявява като състояние на безпомощност. В такъв случай рисковото поведение е опит на човека да отговори на тази ситуация. Дезадаптивното поведение може да се прояви като липса на мотивация за извършване на дадена дейност; страх от неизвестното; силно усещане за изоставеност и самота; болезнено усещане, че си различен в групата, затруднения в контакта с авторитети; изразен стремеж към неформално лидерство.
В поведението тази дезадаптация може да се прояви като автоагресивно и психотично поведение. Автоагресивното поведение е насочено към увреждане на собственото здраве. Може да се прояви като: различни видове телесни себеувреждания; токсикоманно поведение/алкохолно и наркоманно/; самоубийствени актове. Психотичното поведение е болезнено поведение, трудно разбираемо и неприемливо за околните. То се изразява в неадекватни мисли, реакции и действия. Характеризира се с изопачено възприемане на действителността, на отношенията и връзките между предметите и явленията в нея. 

Теория на Лазарус
Реакцията на стрес според него може да бъде разглеждана само в контекса на структурата на личнотта, коята взаимодейства с външните ситуации посредством когнитивни процеси, които са процес на оценка на опасността и процес на справяне със стреса. За разбиране на психичния процес, който опосредства прехода от стимул към реакция, определящо значение има оценката. Първичната оценка включва процеса на възприемане и оценяване на заплахата от индивида, а вторичната оценка – процеса на търсене на потенциален отговор на тази заплаха. Справянето със стреса е процес на изпълнение на този отговор.  Според Лазарус развитието на стресовата реакция може да бъде свързано с:
•  наблюдението на чужди негативни емоции, които служат като модел и в определени ситуации наблюдаващият прилага същия тип реакции;

•  заучаване да се изкривява възприетата информация в негативна посока , т. е. формиране на погрешни перцепции ; 
•  прилагане на някои лични убеждения или очаквания към възприетата ситуация, които не са съответни на реалността; 
•  поведение, съобразено с погрешни заключения в една потенциално стресова ситуация.
Теория за тревожността .
          От гледна точка на психоанализата тревожността се приема като специфично емоционално състояние, влияещо на физиологичните и психичните функции на  на хората. Така е според Фройд. Филис Грийнекър счита, че пренаталният опит, раждането и обстановката непосредствено след раждането влияят на предразположеността към тревожност. Ото Ранк отдава централна роля на родовата травма. Той разглежда раждането като най- дълбокия шок на физиологично и психично ниво, който създава резервоар от тревожност, която се освобождава през целия човешки живот. Най- често тревожността се разглежда като страх от загуба или вреда, без значение дали този страх е реален или въображаем.asdasdas
Според Паспаланов и Щетински тревожността се включва в анализа на личностна регулация в състояния на стрес, фрустрация, конфликти, информационен недостиг. В преобладаващата част от психологическите изследвания тревожността се приема като отрицателна емоция.  Някои изследователи са склонни да сведат тревожността до емоцията на страх, като се посочва общата симптоматика. Други автори свеждат понятието до „емоционален стрес”. Норакидзе разбира тревожността като емоционално напрежение, появяващо се в неблагоприятни условия на приспособяване, особено в екстремални условия, във вид на „чувства на ярко изразена тревожност”-„емоционален стрес”.

Постравматичен стрес.
Интерес представлява  и призната в края на 20-ти век посттравматична стресова реакция.   Според  Мимоза Димитрова травматичният стрес не може да бъде сведен до всяко дискомфортно, мъчително преживяване. Той се отнася до онзи комплекс от реакции и техните последици за психично функциониране на индивида, които се проявяват като отговор на реални събития. Те от своя страна надхвърлят защитните механизми на индивида и неговите умения за справяне.
Като определение на постравматичен стрес можем да приемем, че това е преживяването на нервно и емоционално напрежение, което се проявява не по време на действие на стресогена, а след това / обикновено се появява до 24 часа/. 
Продължителността не може да бъде определена.
                    Разбира се при определяне на равнището на стрес трябва непременно да сеehjyujвзима под внимание възрастта на индивида и неговите личностните особености. За целта съществуват редица методики, които способстват измерването на степента на тревожност. Те дават възможност на специалистите да реагират адекватно в ранен етап, тъй като от първостепенно значение е, освен опазването на физическото здраве на индивида, така и благоприятният психически климат в който той живее и се развива.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *