Проект № BG051PO0000-4.2.03-0091 

„Образователна интеграционна система за знание,

толерантност и превенция на агресията”

 МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК.

„ЗА” И „ПРОТИВ” ИЗРАЗЯВАНЕТО НА ГНЯВ

envy

         Психотерапевтите от много време се опитват да отговорят на въпроса, доколко е добре да изразяваме натрупания гняв и доколко не; дали е добре да бъдем пасивни и да не се съпротивляваме, когато околните се отнасят непочтено и грубо с нас или е по-добре да отстояваме правата си като изразяваме яростта си свободно и цялостно. 
        

Несъмнено тази тема предизвика и моя интерес. Проверявайки теории и фактив едната или в другата посока се опитвах да поразровя в душата си, да пречупя темата през призмата на поведението си, в миналия опит и в настоящето и да открия отвсички посочени “за” и “против” къде аз се чувствам най-добре и как другите около мен реагират на избора ми.
donkeyСтановището, че активно трябва да изразяваме гнева си, за да го намалим произтича от фройдиското мислене. Според хидравличния модел на емоциите на Фройд, чувствата на гняв се натрупват с течение на времето и създават резервоар от отрицателна енергия. Ако не изразим или не освободим тази потисната ярост, тя в крайна сметка ще избухне в соматични сривове, болести и емоционални разстройства.

box
Това според мен е мит и включва две съществени грешки. Първо изразяването на гнева ограничава рисковете за здравето ни и второ изливането на възмущението ни кара да се чувстваме по-малко ядосани.

Има много доказателства, че хроничния гняв наистина е рисков фактор за сърдечносъдови болести.
docСлед като проверих някои изнесени факти се оказа, че гневът е сериозен рисков фактор за болести на сърцето. Изразяването на гнева може да задейства вид вътрешна физиологична възбуда, който е най-вероятно да доведе до увреждане на артериите. Прякото и непрякото изразяване на гнева обикновено го подкрепя и засилва.
Все пак трябва да отбележим, че гневът е система, която помага на тялото ни да се подготви за действие срещу потенциална заплаха. Организмът чувства известно облекчение непосредствено след упражняването на насилие.
От друга страна някои провесионалисти от сферата на психичното здраве осъзнават опасностите  и виската цена на изливането на яростта  и ни съветват да отстраняваме онези ситуации, в които вероятно ще се разгневим. Те се обявяват категорично “против” изразяването на гнева, но взимането на така наречения “тайм-аут” в дългосрочен план има ефект на бумеранг. Ние не можем да се изправим лице в лице с проблемите, които е по-добре да решим. Освен това избягването на чувствата ни пречи да открием как по-добре да ги управляваме. Ако останем и се успокоим ще се опитаме да се справим с нещата по различен начин, ще се научим от собствените си действия така,че да бъдем по-ефективни в бъдеще.
Разбира се и тук няма само “за” и само “ против “. Стратегиите на “тайм-аут” все пак намират своето място. Ако рискуваме да навредим на другите в яростта си, може да е важно да отделим време, за да се успокоим. Освен това, ако се учим да управляваме гневните си изблици, ”тайм аутът” може да е полезен за ранните етапи на промяната.

girlЗабелязала съм, че когато хората се разгневят, често не успяват да поемат отговорност за собствените си чувства. Обикновено казват” Той ме ядоса”, “ Тя ме вбеси”, “ Те ме изкараха от релси”.С този тип твърдения те като че ли внушават, че гневът е извън техния контрол. Но ако външните събития действително ни разгневяваха щяхме да реагираме по един и същи начин на подобни случки. Да вземем ситуацията, в която 10 души са  попаднали в улично задръстване и закъсняват за важна среща. Всичките десет няма да реагират еднакво. Някои ще се възползват от “за” другите от “против”. Някои от тях видимо ще се разярят, ще надуват клаксоните, ще крещят на другите шофьори и ще си мислят ”Защо трябва да карат толкова зле? Кой им е дал книжка?”Други шофьори сигурно кипят вътрешно и  си казват:”Защо не отделих повече време? Трябваше да тръгна по-рано.” Възможно е обаче трети да останат  спокойни, напомняйки си, че тези неща се случват от време на време на повечето хора.,..за съжеление.
Хората реагират различно на едни и същи събития. За това и мненията  и убежденията за нещата, които се случват, определят емоционалните ни реакции.Когато човек е фрустриран е възможно реакциите му да изглеждат почти автоматични. Яростта може да изглежда като отговор на външни събития.
Но ако трябва да изберем дали да се обявим ”за” или “против” изразяването на гняв трябва да анализираме нашето вътрешно състояние. За да уталожим успешно гнева си по здравомислещ начин и да се изправим пред трудностите на живота, трябва да се откажем от идеята, че несправедливите ситуации, трудните хора и големите фрустрации автоматично ни карат да беснеем. Да, те помагат. Но въпреки това до голяма степен ние създаваме това, което чувстваме.

И след всичко казано може да се направи следния извод. Независимо от това до каква степен поддържам и “за” и “против” по различни причини, както споменах по-горе, както се случва често – понякога има и трети вариант, а именно: гневът може да бъде овладян по пътя на мисленето, чувствата, релаксацията, хумора и т. н. 
За да се надмеем на собствената си сериозност и да не се гневим, помагат рационално-хумористичните песни, една от които ви предлагам и на Вас.

  buu

Няма да се изпълнят всичките ми желания-
Хленчи, хленчи, хленчи!
Няма да бъдат обуздани всичките ми фрустрации-
Хленчи, хленчи, хленчи!
Животът наистина ми дължи всичко, което ми липсва!
Съдбата трябва вечно блаженство да ми гарантира!
И ако се съглася на по-малко от това – хленчи, хленчи, хленчи!

В заключение мога да кажа, че всяка монета има две страни. Живота не е само добър или само лош, в природата съществува равновесие от незапомнени времена…… и всеки един проблем няма само “ за “, или “против”. Но всяко едно “за” носи своята истина, както и всяко едно”против”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *