Проект № BG051PO0000-4.2.03-0091 

„Образователна интеграционна система за знание,

толерантност и превенция на агресията”

 МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК.

 Превенция на агресията

Създаването на клубовете “Толерантност” и “Доверие” към “Образователна интеграционна система за знание, толерантност и превенция на агресията” е една възможност, която позволява на ученика да определи силните си страни и индивидуалните си особености на базата на възрастовите и груповата принадлежност.

След като се анализира даден проблем е нужно да се потърси решение. Предложеният модел дава възможност да се заобиколи наказателното превъзпитание в едно училище, разбира се също толкова ефикасно като мярка. Самите ученици имат възможност да анализират проблемите си, да ангажират свободното си време и да избягат от влиянието на улицата.

          Сформирането на групите към клубовете “Толерантност” и “Доверие”  изисква предварителна подготовка,  проучване относно целевата група, с която ще се работи. Възрастовата граница на учениците предполага те да са на възраст 14-15 години, тъй като това е периода на постъпване в ОМГ „Академик Кирил Попов” – гр. Пловдив. Учениците постъпват в нова среда, някои от тях срещат проблеми в адаптацията, други, търсейки своето място в групата налагат заучения модел на поведение на по- силния, на лидера, с когото трябва да се съобразяват. Учениците реагират по различен начин на едни и същи предизвикателства на средата. Защо това се случва?:

        Според А. Бандура агресията е придобито социално поведение. Според него е необходимо да се установи и потвърди в изследвания придобиването и модификацията на човешкото поведение в диадични и групови ситуации. Анализът на агресивно поведение трябва да се насочи към три елемента:

v Способи за усвояване на подобни действия;

v Фактори, провокиращи такова поведение;

v Условия, при които то се закрепва.

       Някои психолози като Роберт Барон и Дебора Ричардсон твърдят, че агресията трябва да се разглежда като модел на поведение, а не като емоция, мотив или установка. Терминът често се асоциира с негативни емоции /гняв, злоба/, с мотиви /доминиране, оскърбление, увреждане/ и с негативни установки /полови, расови, етнически/

        Проучването на целевите групи има за цел да насочат ученици с подобни потребности и интереси към група, която предлага сигурност и съпричастност към ежедневните предизвикателства на средата.

        Имената на двата клуба са заложени като предизвикателство към самите ученици. Учениците, насочени към Клуб „Толерантност” ще овладеят поведение, изискващо отношения на подкрепа, разбиране и недискриминация към по-слабо представените групи ученици. Това обуславя да се работи по отношение на коригиране на модела на поведение, насочен към проява на агресия без значение от формата, в която се представя. Формата на агресия се проявяа в следните направления:

 враждебната агресия

Източник на враждебната агресия е злобата и гнева. Единствената й цел

е да причини вреда. Тя се явява като самоцел. Хората са най-склонни да покажат враждебна агресия, когато са емоционално възбудени и особено, когато са ядосани.

    инструментална агресия

Понятието „инструментална агресия” характеризира случаи, когато

агресорите нападат онези, които преследват целите си, но не са свързани с причиняване на вреда. Агресията не е самоцелна. Агресивните действия се използват в качеството на инструмент за осъществяване на различни желания.

            Съществуват различни форми на агресията. Най-често срещаните разделят агресията в следните дихотомии:физическа – вербална, активна – пасивна, пряка – косвена/. В поведението тези дихотомии биха се проявили по следния начин:

   тип агресия                                     примери
Физическа-активна- пряка  Нанасяне на удар с хладно оръжие.
   
Физическа-активна-косвена Поставяне на мини. Наемане на убиец, с цел унищожение на врага.
   
Физическа- пасивна – пряка Стремеж физически да не се позволи на друг човек да достигне желана цел или да започне желана дейност.
   
Физическа-пасивна-косвена Отказ от изпълнение на поставени задачи.
   
Вербална-активна-пряка Проявява се в словесни оскърбления или унижения към друг човек.
   
Вербална-активна-косвена Разпространение на злобни клевети и слухове за друг човек.
   
Вербална- пасивна – пряка Отказ да се разговаря с друг човек, да се отговаря на въпросите му.
   
Вербална-пасивна-косвена Отказ да се дадат словесни обяснения или пояснения, например към човек, когото критикуват незаслужено.
   

      Учениците, насочени към Клуб „Доверие”, ще овладеят поведение, основаващо се на увереност, решителност, упорито ще отстояват гледната си точка. Това обуславя коригиране на модела на поведение, основаващ се на ниска самооценка, дезадаптация,  неумение да се общува в непозната среда, повишена внушаемост и подчинение. Когато личността се стреми към париране на някакви импулси, например агресивни се активират защитни механизми, които се делят на няколко категории, но могат да се проявяват и в комбинация. Защитните механизми включват изкривявания на личността, посредством, които се човек се чувства по-добре чрез самозаблуждение. Всяка промяна на личността води до промени на съзнанието и всяка промяна на съзнанието води до промяна на личността. Делят се на  нарцистични защити /най-често срещани при децата/, незрели защити / най-често в юношестка възраст/, невротични защити / при невротично болни/, и зрели защити /най-често в зряла възраст и при психично здрави хора/. По отношение на целевата група  обект на интерес са незрелите защити:

вид проява
Действие покрай  Съзнателно се избягва придружаващия афект.
   
Блокиране Временно или нестабилно задържане на мисленето и импулсите.
   
Хипохондриаза Поражда се при загуба, изоставяне, преживяване на неприемливи агресивни импулси към другите и упрек към себе си. Чрезхипохондриазата отговорността може да бъде избегната , а чувството за вина притъпено.
   
Интроекция Субектът имитира в себе си поведения, качества или други  части от обкръжаващия свят.
   
Пасивно-агресивно поведение Проявява се като индиректна  агресия към другите или към себе си. Включва провали, отлагане или  заболявания, които въздействат повече на другите, отколкото на самия индивид.
   
Регресия В ситуации на затруднения личността се връща към по- ранни образци на адаптация.
   
Соматизация Тенденция към преживяване и разнасяне на соматичен дистрес в отговор на психосоциален стрес и търсенето на медицинска помощ за това.

       

  За да се разграничат учениците за двата клуба е нужно да се намери методика, която да е удобна за провеждане и да е изчерпателна по отношение на целите. Такава методика се явява Многомерния личностен въпросник MFK. Първоначално идеята за Анкета с отворени въпроси за анализ на психоклимата в даден клас, с цел откриване на различните проблемни групи, както и  анализиране на проблемите с учениците в дадената група е добра като форма, но изисква време за проследяване на учениците. Анкетата е подходяща за вече установени отношения в класа, тъй като категориите, които трябва да разделят учениците в двата клуба са «Най-тих и самотен ученик» и «Най-агресивен ученик». За да се определят тези категории е нужно време за опознаване в новата среда, а целта на Клуб «Доверие» е да обхване онези ученици, които имат проблеми в адаптацията и в общуването. Клуб «Толерантност» от друга страна е важно да обхване учениците, които търсят своето място в групата с неподходящи средства- физически нападки, словесни оскърбления, раздразнителност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *