СЪВРЕМЕННАТА ПАРАДИГМА ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ТОЛЕРАНТНОСТ

Румяна Неминска,

докторант на самостоятелна подготовка в ДИУУ

Източник: http://www.poi-2007.hit.bg/

Прочети повече на: http://www.poi-2007.hit.bg/RNeminska_1br.htm

НЕОБХОДИМОСТ

Съвременните образователни алтернативи са отговор на развиващите се общества за преодоляване на граници и различия, на чувствителност и нагласи, необходими за реални и бъдещи конструктивни взаимооотношения “живот заедно” [1] . В този смисъл толерантността като дума, термин, понятие все по - често намира място в съвременното образователно пространство.

Само допреди няколко години образованието за толерантност към различията като потребност, като същностно обективно значение и като морално (взаимо)отношение бе недостатъчно развито или се деформираше по един или друг начин, присъщ на обществен преход в криза. Също така едва ли се осъзнаваше в по-голямата си част като лична потребност на учещия се подрастващ и възрастен, а оттам и като такава на учителите.

И сега често същността на понятието, а и дори само на конкретна причина за усещане за толерантност, се свежда повече до неговата буквалистична етимология – търпимост, поносимост. Това отвежда до риторика на апатия, незаинтересованост, безотговорност. Щрихите на подобна негативизация по отношение на толерантните отношения очертават образователен дефицит в съвременното училище. В същото време съвременните условия изискват развитие на нови нагласи към възприемане, разбиране и уважаване на „Другостта” като значима и потребна.

ДЕФИНИРАНЕТО

„Всяка епоха се самоопределя чрез отношението си към другостта [2]  Тук посочената теза дава очертанията на работното понятиепарадигма на толерантността в неговата мащабност и “мисионерска” важност за поколенията.

По отношение на понятието парадигма, следва да се подчертае, че тук то се използва в смисъла на научност и е същностно съобразено и изведено от определението на Т. Кун [3] . Авторът поставя понятието парадигма в основата на модела за научност, като по този начин научността на едно или друго познание в една или друга епоха се дефинира и чрез понятието парадигма. С него посоченият автор очертава наличието на определен образ на науката и служи за периодизиране на развитието й. Парадигмата представлява образец, модел, начин на мислене. Тя посочва пътя на научните изследвания за определен период и се появява при достигане на висока степен на развитие на научното познание. Процесът на появата на нова парадигма се дефинира от Т. Кун като „научна революция”. Науката не се развива равномерно в посока към истината, а претърпява периодично революции, наречени смени на парадигмата.

Ако се възприеме дефинирането на парадигмата, то респективно образователната парадигма може да се мисли и да се оперира с нея катофункция на обществото – скрити ли са конфликтите в обществото, то е непълноценно, а образователната парадигма – нереалистична.

Така функционалната същност на толерантността може да се изведе като пример за научна революция в обществата-демокрации и съответните им образователни парадигми. Не се развива толерантност там, където има монополистична идеология и липсва свободният избор.

Иначе казано, парадигмалната функция на толерантността насочва към нов тип хуманни отношения, породени от потребността различен вид култури да съжителстват, творят и се развиват съвместно. При това така, че да запазват своя идентитет, градейки общо благо.

В съвременните условия толерантността е не само потребност, а и висша форма на социална и морална проява към „другостта”. Установяването на демокрациите като форма на държавно управление и развиването на законодателството утвърждават парадигмата на толерантността и я издигат като преамбюл в човешкото индивидуално и обществено развитие.

Поради своята специфика и за разлика от други научни парадигми, толерантността, засега известна като най-хуманна форма на човешки взаимоотношения, е основна нравствена характеристика на определена епоха – тази, която я поражда и има необходимост от нейното съществуване. Проявява се като парадигма, когато се установят нравствени дефицити от разбиране и търпимост към различията между хората в едно или друго отношение.

 

ПОСОКАТА В РАЗВИТИЕТО НА ТОЛЕРАНТНОСТ

Доминираща в настоящия период като праг (за достигане) в отношенията, толерантността постепенно се превръща в норма на поведение.Посоката в развитието на толерантността може да се изобрази в следната схема: праг (1), → норма (2), → модел (3). Предложената векторна схема е познавателно и житейски натоварена. Тя позволява операционално-образователно осмисляне на дефиницията на Т. Кун за парадигмата: “…научни постижения (1), които в течение на определено време (2) дават модел (3) за постановка на проблемите и тяхното решаване” [4] (к. м. – Р. Н.).

РАЦИОНАЛНА ОСНОВА В ТОЛЕРАНТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

КАТО ПАРАДИГМА

За да се “оживи”, т.е. за да функционира така определената парадигмална толерантност, е важно да се извлекат от нейното определение ключовите компоненти:

самоопределяне (на някого),

- отношение (към някого и към нещо като явление),

- друг, различен (другост, различност).

Характерно е, че толерантността функционира на практика на две основни равнища: емоционално и рационално. От парадигмална гледна точка моделът на толерантност би следвало да е конструктивна комбинация от емоционалното и рационалното отношение. При емоционално доминираната толерантност не може да се даде гаранция, че тя ще е конструктивна; напротив, емоционално доминираната толерантност рано или късно довежда или до апатия, или до претопяване на единия различен в другия различен (на едната различност в другостта), когато те встъпват в отношения помежду си.

За да не останат на равнището само на емоционалните отношения, полезно е компонентите на толерантността – самоопределяне и отношение към друг(ост) от своя страна да се пренамерят във векторните компоненти на дефиницията на Т. Кун за парадигма:

- праг на (научни) постижения,

- време/норма,

- модел (за постановка и решаване на проблемите).

Пренамирането на компоненти на един модел в компоненти на друг реципрочен модел е полезна познавателна операция. Тук тя служи за преодоляване на едностранчива емоционална практика на толерантността. Получава се преобразуване на “чистата” емоционална толерантност в действена, “жива” рационално-конструктивна толерантност. При “живата”, конструктивно “живеещата” толерантност не става дума за премахване на емоционално-моралния нюанс, а за неговото практическо насищане с рационално-грамотна толерантност – етично регулирана, а впоследствие във времето и законово уредена.

Модел на рационално-конструктивно доминирана толерантност

 

Праг  

Научни постижения Отношение Другост  

 Норма

     
Самоопределяне Време Модел

Моделът може да работи в образователната сфера, когато става дума за образование за толерантност (културнообразователна област “Обществени науки, гражданско образование и религия”) при изучаване на който и да е учебен предмет, в която и да е образователна степен и училище.

Ориентацията към образование в толерантност предполага извеждането на преден план и на принципа за реципрочност. Той изразява субект-субектните отношения, които могат да се осмислят чрез модела на т.нар. симетрични отношения. Оттук обучителните програми за развитие на толерантност поемат (би следвало) да поемат белезите на реципрочни програми.

ПАРАДИГМАЛЕН МОДЕЛ

“ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ТОЛЕРАНТНОСТ”

Реципрочни

обучителни програми

 
 
механизъм

„развиващ паралелизъм”

принцип

на

реципрочност

личностно

знание

(знание за собствената и за другата личност)

 

 
самоопределяне отношения

 

поведение към другостта  
 

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ

 

ВРЕМЕ

 

МОДЕЛ

 

Представеният модел е различаем в структурата на учебните програми и учебно съдържание за всички класове (чрез ДОИ), където един от основните подходи е спираловидният:

Ø      Стандартите са редуцирани и декомпозирани научни постижения;

Ø      Тематичните единици (по учебни предмети, класове, образователни етапи) функционират във времето;

Ø      Очакваните резултати композират персонално-образователната функция на дадено общество.

КРАТЪК КУЛТУРОЛОГИЧЕН ЕКСКУРС

Понятието толерантност носи в себе си култорологичната визия на съответното време.

Така например в античността идеята на Платон за толерантността се основава на признака слаб-силен върху основата на обединението.Самият факт на обединяване е вече проява на признаване на различията между хората.

Според Аристотел само мъжествените хора могат да понасят (срв. с Платон – „слабите хора”). Търпението се натоварва с нова ценност, свързана с добродетелите на човек по онова време. В “Никомаховата етика” Аристотел различава доброжелателството от приятелското отношение по това, че първото възниква внезапно и пак внезапно изчезва, изблик е на симпатия и на благоразположение. За да бъде добродетел, толерантността трябва да бъде нещо повече, да съдържа нещо по-важно – съгласието. А съгласието означава да се гледат и оценяват по един и същ начин общите интереси.

Школата на стоиците разглежда толерантността като самодостатъчна и я свързва със солидарност.

Според Сенека обществото е свод, изграден от споени каменни блокове, които не бива да се разделят, за да не падне сводът. По този начин толерантността се осмисля като „спойка” между хората.

Накратко обзорираната антично-културологична визия позволява обобщението, че толерантността е изтърпяване или понасяне на различията с другите в отношението им към нас. Това е и значението на думата tolero в латински език – понасям, издържам, претърпявам.

Толерантността е основа на философията и за обществените отношения от епохата на Просвещението. Прочутото “Писмо за толерантността” на Джон Лок от 1686 г. подкрепя идеята, че религиозната търпимост не е само препоръка, а неотменно условие за мирно и справедливо съжителство на гражданите в една държава. След Джон Лок толерантността се превръща в изконно човешко право – в свобода на съвестта, подчинена на разума. Ролята на това право е да бъде съдия в съревнованието, да гарантира равни условия в надпреварата между религии, а оттам – между общности и между държави. Толерантните отношения са възможни когато е налице убеждение за необходимостта от толерантност.

 

ПРОЧИТЪТ НА ТОЛЕРАНТНОСТТА

 ОТ МОДЕРНИЯ И ПОСТМОДЕРНИЯ ЧОВЕК

Д. Ватимо [5] говори, че толерантността е проявление на известна “еластичност” на собственото ни битие, готово да се протегне към другото с цел да разпознае самото себе си. Тази еластичност в смисъла на толерантност не е природно заложена нагласа да се реагира с разбиранеи доброжелателност. Като качество на човешкото поведение толерантността зависи не само от характера, темперамента, но и от образоването да се понасят различията.

Съвременен пример за развитие парадигма на толерантността се явява Декларацията за принципите на толерантността [6] утвърдена с Резолюция 5.61 от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1995 г., в която толерантност „означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност”. Акцентите, изведени в понятието толерантност: активно отношение, плурализъм (в т.ч. и културният плурализъм), казване „не” на догматизма, „не” на търпимостта като отношение, утвърждават демократичното основание за развитие на толерантност.

СТРУКТУРА НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПАРАДИГМА

НА ТОЛЕРАНТНОСТТА

Анализът на развитието на понятието толерантност позволява моделирането на съвременната образователна парадигма на толерантността и дава възможност да се очертае нейната структура.

Структура на образователната парадигма на толерантността

Парадигмалният модел представя една възможна матрица при развитието на толерантността като продукт на образователното взаимодействие: учител ↔ ученици ↔ съученици ↔ социални партньори (вкл. родители), за реализация на съвременната общочовешка ценност – образование за толерантност.


[1]  Основно понятие в концепцията на Съвета на Европа „Образование за интеркултурен диалог”.

[2] Из интервю с Ц. Бояджиев, в. „Литературен форум”, www.slovo.bg.

[3] Т. С. Кун. Структура на научните революции. С., 1996

[4] М. Стефанова. Педагогическата иновация. С., 2005, с. 81

[5] Qui sommes-nous? Les rencontres philosofiques de L’UNESCO, 1996

[6] Източник: www.tolerance.org.md

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *