Автор:    Юри Тодоров

Дидактическите тестове по история служат за обективна проверка и оценка на знанията и се реализират в рамките на организирания учебен процес на институционално равнище. Дидактическата тестология се включва в общия контекст на информационната обезпеченост на учебния процес и може да се разглежда като своеобразно приложение и развитие на технология за получаване на обратна информация за учителя относно следните основни аспекти:

  • получаване на индивидуални сведения за нивото на знания според учебните цели, фиксирани в учебната програма по история;
  • получаване на представа относно общото ниво на знания в различните паралелки от съответния клас на училището;
  • получаване на представа за общото ниво на знанията на регионално и национално ниво;
  • определяне на пропуски и силни места в действащата програма за обучението по история в съответните клас от общообразователното училище.

Дидактическите тестове се разработват на една строга научна основа, върху тяхното развитие са работили и продължават да работят много учени от различни страни. Българските учители са задължени да познават основите на дидактическото тестология поради широкото използване на този метод на проверка на знанията на едно високо институционално ниво. От друга страна ставаме свидетели на едно небивало разпространение на тестови задачи, често наричани тестове по история, които нямат необходимите качества на едно теоретично издържано ниво. Въпреки това много учители и ученици купуват и използват тези произведения, а в много училища се провеждат дори приемни изпити с такива т. нар. „тестове“. За съжаление високата степен на обективност на метода дидактически тест много често се използва с цел прикритие на чисто субективни решения.

Дидактическите тестове по история служат за обективна проверка и оценка на знанията и се реализират в рамките на организирания учебен процес на институционално равнище. Дидактическата тестология се включва в общия контекст на информационната обезпеченост на учебния процес и може да се разглежда като своеобразно приложение и развитие на технология за получаване на обратна информация за учителя относно следните основни аспекти:

  • получаване на индивидуални сведения за нивото на знания според учебните цели, фиксирани в учебната програма по история;
  • получаване на представа относно общото ниво на знания в различните паралелки от съответния клас на училището;
  • получаване на представа за общото ниво на знанията на регионално и национално ниво;
  • определяне на пропуски и силни места в действащата програма за обучението по история в съответните клас от общообразователното училище.

Дидактическите тестове се разработват на една строга научна основа, върху тяхното развитие са работили и продължават да работят много учени от различни страни. Българските учители са задължени да познават основите на дидактическото тестология поради широкото използване на този метод на проверка на знанията на едно високо институционално ниво. От друга страна ставаме свидетели на едно небивало разпространение на тестови задачи, често наричани тестове по история, които нямат необходимите качества на едно теоретично издържано ниво. Въпреки това много учители и ученици купуват и използват тези произведения, а в много училища се провеждат дори приемни изпити с такива т. нар. „тестове“. За съжаление високата степен на обективност на метода дидактически тест много често се използва с цел прикритие на чисто субективни решения.
Дидактическата тестология в световен и национален мащаб има своята история на развитие. Първите училищни тестове се разработват в края на миналия век от английския учен Фишер (G. Fischer), който създава критерии за оценка на основни умения на учениците (краснопис, правопис, математика и др.). През 1897 в САЩ Дж. Райс (J. Rice)провежда първите масови изследвания с тестове – стандартизиран тест по правопис, с който са изследвани 33 хиляди ученика. Той е първият автор, който предлага реформа на образованието въз основа на тестовите резултати. Следващият етап в развитието на тестовия метод е свързан с усъвършенстване на научните му основи. Разработват се методи за оценка на качествата на тестовете (надеждност и валидност на резултатите). Първи изследвания в тази област се публикуват от Карл Пирсон (K. Pierson). През 1905 г. французите А. Бине и Т. Симон (A. Binet, Th. Simon)създават тест за проверка на интелектуалните способности (тест за интелигентност). Значителен принос в развитието на теорията и методологията на тестовете прави Чарлз Спирмън (C. Spearman), който обединява и доразвива психологическата теория на тестовете с теорията на физическите измервания. Той е автор на първия метод за проверка на надеждността на теста. През 1903 година Е. Л. Торндайк (Torndicke) публикува „Въведение в теорията на психическото и социалното измерване“ (An Introduction ti the Theory of Mental and Social Measurements), а през 1910 г. – тест за оценка на уменията по краснопис, който се използва и до сега. През 1920 г. У. Макол (MeCall) организира използването на обективни тестове в училищата на САЩ, прави опити да убеди учителите от тяхната необходимост и да събуди интереса им за създаване и използване на такива тестове. Първият стандартизиран тест за начална училищна степен (Stanford Achievement Test) е създаден от Т. Кели (T. Kelly), Дж. Рач (G. Ruch)и Л. Терман (L. Terman)през 1923 г., който съдържа няколко подтеста – по роден език, математика, природоматематически и обществени науки, които са обединени под обща цел и инструкция. През 20-те години тестовете продължават да се развиват като причината за това е бурното развитие на научно-приложните направления, възниква нов научен отрасъл, т. нар. психометрия. На лице са първите резултати в интеграцията и диференциацията на науките. Представител на френската доцимология (docimologie) е Пиерон: Pieron,H.: Examens et docimologie.Paris:Press Universitaire de France 1963. Шведската тестологическа школа, дидакометрия (didacometry), е известна с трудовете на Бйерщед, Bjerstedt,A.(Ed.): Didacometry. Department of Educational and Psychological Research,School of Education.Malmo 1966. В англосаксонските страни намират разпространение т. нар. педагогически измервания (educational measurement). Представител на тази школа е Ебел, Ebel,R.L.: Measurement in Education. In: Ebel,R.L.(Ed.): Encyclopedia of Educational Research, 4th edition, Toronto:Collier-Macmillan 1969.
Създаването и използването на дидактически тестове у нас също има свои традиции. Най-големи заслуги в тази насока имат Димитър Кацаров и Генчо Пирьов. През 1940 г. те организират изпробването и стандартизацията на български вариант на теста на Бине-Симон. След 1944 г. почти до 70-те години в България се възприема безкритично отрицателно отношение към тези методи под влиянието на позицията на съветски учени, определена там с постановлението за педагогическите извращения от 1936 г. Едва през 1976 Енчо Герганов публикува труда си „Психометрични методи за проверка и оценка на знания по български език. Теоретико-методологически подход“, С. „Нар. просвета“ 1976 г. който поставя основите на една българска школа в областта на дидактическата тестология, подчинена на една общовалидна методика. През 1988 г. се основава Научноизследователската лаборатория по педагогическа диагностика, която провежда оценъчно-диагностични изследвания върху усвояването на новото учебно съдържание в I – VIII кл. на ЕСПУ. Като ръководител на тази лаборатория Георги Бижков публикува през 1983 г. „Методология и методи на педагогическите изследвания“ и по-късно „Теория и методика на дидактическите тестове“, С. „Просвета“ 1992 г. В сътрудничество с Института по образованието „Т. Самодумов“ под ръководството на Йордан Шопов се работи върху създаването на тестове за проверка на усвояването на знанията по история за 4,5 и 6 клас. Резултат на този колективен труд е публикацията на Румяна Кушева „Тестовете в обучението по история“, В. Търново „Абагар“ 1994 г.
Определение на вътрешната структура на дидактическия тест по история. Самото понятие тест е многозначно – под него разбираме проверка, проба, изследване, метод за проверка и оценка на знанията в различни области – в частност за проверка на интелектуалните способности. В по-широк смисъл тестът е научен метод за изследване на определени качества на личността, който се провежда при спазване на определени условия, под задаването на определена цел, който е научно обоснована. Създаването на теста трябва да удовлетворява вече утвърдени научни изисквания, а резултатите от провеждането на теста се анализират и могат да бъдат сравнявани с предварително създадени норми, общовалидни критерии за оценка. Следователно, не всяко изпитване е тест, но всеки тест е свързан със спазването на определени изисквания. В българската научна литература се използва понятието педагогически тест като средство за измерване на резултатите от обучението по отношение на придобитите знания и умения. Дидактическият тест е инструмент за измерване на резултатите от учебната дейност върху определено учебно съдържание, което се усвоява в условията на организирания учебен процес. Дидактическият тест по история е емпиричен инструмент за определяне на резултатите от институционализираното научно отразено пораждане на историческо съзнание (като знания за историята) в рамките на училищното историческо образование, т. е. според изискванията на учебните програми и залегналите в тях учебни цели.
Проверката и оценката на знанията по история с помощта на дидактически тестове е информационен процес, който се подпомага от приложението на информационните технологии. Всеки дидактически тест се състои от организирана последователност от въпроси и задачи, чрез които се проверява равнището и степента на изпълнение на изискванията на учебната програма по история по отношение на знанията и уменията на учениците. В зависимост от целите на теста, характера и вида на използваните тестови задачи техният брой може да варира в широки граници – от 5,10 до 50,100 и повече. Независимо от съдържанието и типологията на въпросите и задачите в дидактическия тест всички те имат еднаква вътрешна структура. Всеки въпрос се изгражда от комбинацията на следните три компонента:

  • Уводна част, която съдържа сведения за тестваните лица, основата за формулировката на същинския въпрос. Тук се включват необходимите изходни сведения, пояснения, насоки и указания за решаването на задачата.
  • Формулировка на проблема на базата на предходната информация, конкретна задача, изискване, което трябва да бъде изпълнено от тестваните лица. Начините за поставяне на въпроса могат да бъдат най-различни.
  • Отговор, в зависимост от типа на тестовата задача се изисква самостоятелно намиране на търсения резултат или подбор сред предложени алтернативи.

Общата структура на тестовите въпроси се илюстрира от следния пример:
Увод:
Римската Република ограничавала властта на магистратите.
Задача:
Какви средства са били използвани за това? (3 правилни отговора)?
Отговори:
- отзоваване по всяко време;
- едногодишен мандат;
- право за възражение на народните трибуни;
- съветване по всички въпроси в сената и народното събрание;
- ограничена отговорност на всички магистрати;
- право на членовете на магистратурата за намеса по всички въпроси.

Някои от компонентите от тази обща вътрешна структура могат да липсват или да се представени в друг вид. Така например при въпроси с неструктурирани отговори липсва последният компонент, тъй като отговорът се формулира самостоятелно. В други случаи първият компонент може да бъде общ за няколко различни въпроси или пък към различни уводна част се задава един и същ въпрос и т. н. Основното качество на дидактическите тестове е повишената обективност като средство за проверка и оценка на знанията и уменията. Това се постига поради използването на строго определена методика и спазването на определени процедури и изисквания както при провеждането на теста така и при проверката на резултатите от него.
ЦЯЛАТА СТАТИЯ
ПРОЧЕТИ ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *