“ Какво е времето, ли? Като не ме питат – знам. Като ме попитат не мога да кажа “.

Августин

Средновековието, като период в европейската история, е ситуирано след Античността не само в темпорален, но и в смислов аспект. През Средновековието човекът продължава да е във връзка с природата, подобно на Античността, но не като изначално, взаимосвързано цяло. Човекът е издигнат над природата, той е творение по образ и подобие на своя Творец. В този период църквата е основната институция в културния и политически живот. Християнската вяра “ диктува “ на философията проблемите, които да изследва. Смисълът на философията вече не е, както в Античността, търсене на истината като такава, а търсенето на вечната, свята истина – т.е на Бога. В християнската философия вярата предпазва от заблуждение, водейки разума към Твореца. Четвъртото столетие след Христа е решаващо за формирането на християнската идеология. Този период е известен под наименованието “ патристика “ , епоха на отците на християнската църква. Един от известните представители на този период е Св. Аврелий Августин.Образованието си получава в школите по граматика и реторика в Тагаста и Картаген. Няколко години пребивава в Италия, където под влияние на Амброзий приема християнството. По известни негови съчинения са : “ За реда “, “ За християнското учение “, “ За божия град “, “ Изповеди” , в които той описва своя път към християнската вяра. Съществен въпрос, на който Августин акцентира е проблемът за времето. Защото времето е неотменно условие, чрез и в което се конституира човешкия живот.То е жизнения ракурс, с който човешкото съществуване разполага. Дали времето е реално според Августин? С отговора на този въпрос ще започна настоящия анализ. Може ли да е реално нещо, което не можем да видим, не можем да усетим, не можем да обясним. На въпроса какво е времето Августин отговаря, че когато не го пипат знае, а трябва ли да отговори не може. Съществува ли тогава времето или по – скоро не ? Августин приема, че то съществува. Ние го измерваме, а не можем да измерваме нещо, което го няма. И след като ние живеем в това време, значи все в някакъв смисъл го познаваме и въпреки това сме неспособни да го обясним. Парадоксът е, че ние знаем какво е времето, но трябва да го схванем по такъв начин, че да можем да го обясним. Всеки от нас има вътрешен усет за времето, но ни е трудно да го обясним в понятия. Нека сега акцентираме върху виждането на Августин за това кога е създадено времето и дали то като Божие творение предхожда или следва света и хората. Августин дава следния отговор : ” Преди бог да сътвори небето и земята нищо не е правил. Защото ако е правил нещо, то какво друго е правил, ако не творение, а не може да се прави творение без време, т.е когато Бог е създал небето и земята, то тогава той е създал и времето, а времето се появява заедно с творението като мярка на движението и промените на нещата. Светът не е бил сътворен “ по – рано “, просто защото не е имало “ по – рано “. Ето защо Августин отхвърля като смислен горния въпрос, защото преди сътворението на небето и земята не е имало небе и земя. Или както той казва в “ За Божия град : “ Да се говори, че е имало време, когато не е имало време е също толкова абсурдно, както и да се говори, че човекът е съществувал, когато не е имало хора, или че този свят е съществувал, когато все още не е съществувал свят”. “ времето е сътворено, защото се характеризира с изменчивост и неустойчивост, а че то е изменно и неустойчиво личи от това, че то се разделя на части: минало, сегашно и бъдеще. Миналото време, казва Августин, вече не съществува, понеже го няма, то е отминало. Когато е било настояще, то е съществувало, но преминавайки в минало, то спира да съществува. Бъдещето време също не съществува, защото още не е. Ето защо единственото време, което съществува е сегашното. Но, разглеждайки го по – обстойно, Августин разбира, че то се състои само в един кратък, неделим миг и опитвайки се да увеличим по трайност този миг, то той веднага се разделя на минало, настояще и бъдеще. Как тогава, пита Августин, от времето съществува само един кратък миг, в който е разположено настоящето, и наистина ли и този миг съществува, щом той идва от бъдещето, което все още не съществува и преминава в миналото, което не съществува? Освен това ние мерим времето. Казваме, че едно време и по -дълго или по – кратко от друго, или че две времена са равни по дължина. Както описах и по – горе, щом мерим нещо, значи то съществува. Но как мерим миналото, ако то не съществува, и как мерим бъдещето, ако то все още не съществува, и как мерим настоящето, ако то се състои в един неделим миг? За да се реши този проблем времето е било идентифицирано с движението. “ От един учен човек чух, че времето, това е движението на слънцето, на луната и на звездите.” Но Августин не се съгласява с това, защото движението на едно тяло, представляващо неговото преместване, може да изисква по – дълго или по – кратко време. Но какво е времето тогава??? Щом то е сътворено по своята същност то е изменение, значи времето не може да бъде вечност. И тук трябва да разграничим тези две понятия: “ време “ и “ вечност “, защото за да разберем Августин, трябва да не приемаме времето като даденост, а като дадено от Бога, като Божие творение. Бог е създателят на времето и затова той стои над него. За него годините не вървят, нито идват, а стоят наедно. Пон] ]>

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *