130 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ГРАД ПЛОВДИВ
На 16 януари, в 10 ч. сутринта, Пловдив посреща с радостни възгласи войските на ген.Гурко. Картината на художника Нягул Станчев изглежда правдоподобна – сурова зимна утрин, минусови температури и щастливо население, което обсипва руските войници с подаръци и напитки.

plovdiv1

След освобождението на София на 4 януари 1876г., 70 хилядният отряд на ген. Гурко, наречен Западен, напредва към Пловдив в пет посоки: първа колона начело с ген. Веляминов настъпва към Самоков и Траянови врата, втора колона, командвана от ген. Шувалов, се ориентира през Вакарел за Пазарджик и Пловдив, трета колона  на ген. Шилдер- Шулднер се насочва към село Петрич и долината на р. Тополница, четвърта колона ръководена от ген. Криденер се придвижва от село Петрич  през Панагюрище към Пазарджик и петата колона на ген. Комаровски настъпва към Клисура и Техия (дн. Хр. Даново), като установява връзка с ген. Карцов и минава под негово разпореждане.

Турската армия изпада в много трудна ситуация. Нейното командване и военните специалисти от Западна Европа не допускат, че русите ще минат Балкана през суровата зима на 1877/ 1878 година.

На 9 януари 1878 година Вейсел паша се предава при укрепения лагер Шипка- Шейново.За главнокомандващия турската армия, Сюлейман паша, става ясно, че пътят към Одрин е открит за руснаците. Върховното турско командване не би допуснало Пловдив и окръга да бъдат допуснати без бой, поради което Сюлейман се оттегля към Пловдив с пет дивизии. Решава да използва р. Марица за естествена преграда и да не допусне русите да минат на юг от нея.

На 14 януари 1878 г. силен турски отряд, построен в боен ред при селата Йоаким Груево и Кадиево се готви да премине в настъпление срещу главните руски сили, които се движат по шосето за Пловдив. Ген. Шувальов, с цел да осигури прикритие, превежда своята военна част по брод през р. Марица и заема позиция при село Полатово, днес квартал на град Стамболийски.

На 15 януари се води артилерийска престрелка от двете страни, а привечер русите нападат „на нож”  и изтласкват турския отряд.

По време на тези сражения, войските от колоната на ген. Криденер се придвижват бързо към Пловдив. По обяд успяват да превземат северното предградие на града- квартал Каршиака (дн. Филипово).Турците разрушават единствения мост на р. Марица.

plovdiv2Вечерта на 15 срещу 16 януари ескадронът на смелия капитан Александър Петрович Бураго, съставен от 63 драгуни, пренася на своите коне 1500  души пехотинци от Финландския полк. По заповед на ген. Гурко, Бураго извършва разузнаване за неприятелските сили в южната част на Пловдив. Той влиза в града с „гръмки песни” , с цел да  заблуди противника за числеността на русите. Турците бягат. Проявявайки изключителна находчивост и смелост, кавалеристите превземат гарата, телеграфопощенската станция и турски оръдия, разположени на един от хълмовете. В първите часове на 16 януари кап. Бураго изпраща донесение в щаба.Градът е освободен.

Пловдивчани са спасени от разорение благодарение на този храбър командир.

 

 

В 10 ч. сутринта ген. Гурко  влиза в Пловдив и се установява в сградата на руското вицеконсулство  – къщата на Найден Геров.

Най- големият български град по онова време е освободен с минимални жертви- 29 убити (от които един офицер) и 198 ранени. Един тъжен факт не може да бъде забравен. Вечерта, при бягството си от Пловдив, турците извеждат от затвора „Таш капия” 123 българи, между които е и Душо Хаджидеков, български възрожденец- просветител, всички те са изклани в мест. „Остромила”.

Турци и руси водят тежки боеве при Асеновград и на 18 януари, той също е свободен.

Сюлейман паша губи почти цялата си артилерия и пътят му към Одрин е отрязан. Армията му или това, което е останало от нея се насочва през Наречен и Момчилград към Егейско море. По пътя си те срещат друг силен враг- легендарния пазител на Родопите, кап. Петко войвода.

Тридневните сражения около Пловдив на 15, 16 и 17 януари 1878 г. са едно от най- значимите и последни големи военни стълкновения в хода на Освободителната война.

Османската империя няма сили да продължи да се съпротивлява на руското настъпление към Одрин и Цариград. Тя моли за мир.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *