Последици от Първата световна война и британската политика

ПОДГОТОВКА ЗА КОНТРОЛНА РАБОТА

Теми:

1. Франция (1919-1939)

2. Великобритания (1919-1939)

3. СССР (1919-1939)

4. САЩ (1919-1939)

Първата световна война повлиява съществено върху развитието на политическия живот във Великобритания. Войната слага края на цяла епоха в британската история, известна като „Викторианска Англия“ – период, в който имперският флот владее моретата и океаните, а английската дипломация налага волята си в европейски и световен мащаб. Въпреки че излиза като победителка от войната, Великобритания е отслабена в икономическо, финансово и геополитическо отношение и се превръща в само една от няколкото Велики сили победителки, които ще се опитат да наложат своите виждания за бъдещето на света.

Войната засилва стремежите на много зависими народи към самоопределение. През 1917 г. Австралия, Канада и Южноафриканският съюз получават статут на автономни държави в състава на империята, а от 1923 г. – и правото да сключват самостоятелни договори с други държави. Особено остри са проблемите с ирландското движение за независимост, което достига кулминацията си с въоръжените сблъсъци с британските войски от 1919-1921 г. Като резултат от самоотвержената борба за независимост, Лондон признава през декември 1922 г. съществуването на самостоятелна ирландска държава върху част от територията на страната (Република Ирландия – Ейре). Сериозни проблеми възникват и с борбата за независимост на народите на Индия.

Упадъкът на империята е свързан не само с новите политически реалности в Европа и света, но и с икономическо и технологическо изоставане. През 20-те години традиционните британски отрасли – текстил, черна металургия, въгледобив и корабостроене, донякъде западат и са вече неконкурентоспособни на световните пазари.

Стенли Болдуин

Стенли Болдуин

В новите условия политическият модел на британската парламентарна демокрация търпи съществено развитие. Общото демократизиране на политическия живот – като например даването на избирателни права на жените, прави двупартийната система основен фактор във вътрешнополитическото развитие. Почти през целия период доминира Консервативната партия, която управлява или самостоятелно, или като доминиращ партньор в коалиционно или национално правителство. Първите избори през 1918 г. са спечелени от коалицията на либералите на Лойд Джордж и консерваторите на Анрю Бонар Лоу. През октомври 1922 г. тази коалиция се разпада и са насрочени нови избори. Изборната победа на консерваторите през ноември им дава възможност за съставяне на самостоятелен кабинет начело с А. Бонар Лоу, заменен през следващата година по здравословни причини от колегата му Стенли Болдуин.
Възходът на Лейбъристката партия и еволюция на политическия модел , 1924-1931 г.

Нежеланието след поредните избори /препратка към таблица с резултати/ за възстановяването на старата коалиция между консерватори и либерали създава през януари 1924 г. уникална политическа ситуация, довела за първи път до управление на правителство на малцинството, и то за първи път, ръководено от лейбъриста Рамзи Макдоналд. Кабинетът получава парламентарна подкрепа на либералите, което ограничава евентуални по-радикални социални реформи. Все пак са повишени помощите за някои категории безработни и са намалени някои данъци и акцизи. През февруари 1924 г. правителството признава Съветския съюз и прокарва решенията, довели до прекратяване на френско-белгийската окупация на Рурската област в Германия. Подложен на остра критика и блокиране на управленските му решения, Макдоналд подава оставка и насрочва извънредни избори за 29 октомври 1924 г.

Кампанията е особено агресивна. В обстановката на страх от болшевизма гласоподавателите дават абсолютно мнозинство на консерваторите. Така между 1924 и 1929 г. управлява вторият кабинет на консерватора Ст. Болдуин. Основният социален конфликт по време на управлението е избухналата през пролетта на 1926 г. миньорска стачка. В началото на май тя прераства в единствената и до ден-днешен обща стачка. Пряко следствие от нея е ограничаването със закон на синдикалните права. Във външнополитическо отношение консервативното правителството се придържа към Версайската система от мирни договори, като по-голямо внимание се отделя на отношенията с държавите от Близкия изток.

На 30 май 1929 г. са проведени поредните общи избори, в които икономическите трудности са предпоставка лейбъристите за първи път да спечелят мнозинство в Камарата на общините. Съставено е второто лейбъристко правителство на Р. Макдоналд, което трябва да се справя с проблемите на настъпващата световна икономическа криза. Тя се развива по-бързо и по-рано във Великобритания от останалите европейски държави поради близостта с икономиката на САЩ.

Великобритания и националните правителства

Достигналата в средата на 1931 г. 2,5 млн. души безработица и големите финансови затруднения на властите и на обикновените англичани водят до правителствена криза. През август 1931 г. Р. Макдоналд подава оставка след успешни предварителни преговори с консерваторите и либералите за съставяне на коалиционно национално правителство, което да се справи с кризата. Така част от лейбъристите се оказва готова на една по-консервативна политика, а по-голямата част от партията начело с Артър Хендерсън остава в опозиция. Започват спешни мерки за борба с кризата, които довеждат до по-високи данъци, до девалвация на лирата стерлинг и до някои други класически механизми, ориентирани към бюджетни икономии и стимулиране на производството. Именно около тази философия се концентрира и предизборната кампания на националното правителство, което убедително печели изборите на 22 октомври 1931 г.. Новото правителство начело с Макдоналд изработва приетия от Камарата на общините Уестминстърски статут, който провъзгласява Британската общност и определя отношенията на Великобритания с нейните колонии.

През юни 1935 г. Макдоналд е принуден да отстъпи премиерския пост на Стенли Болдуин. Правителството си поставя основно външнополитически цели -политика на омиротворяване на Германия чрез задоволяване на умерените и ревизионистки искания. Подписано е англо-германско морско споразумение, с което се нарушават военноморските клаузи на Версайския договор. Последвалите избори са спечелени убедително от консерваторите. Отново е създадено национално правителство, този път съвместно с либералите, като лейбъристите остават в опозиция. Новият външен министър Антъни Идън се отказва от политиката на „колективна сигурност“, но тезата за омиротворяването пречи на Великобритания да се намеси при въвеждането на германски войски в Рейнската област през 1936 г.

Едуард VIII

През 1936 г. умира крал Джордж V. Синът му, крал Едуард VIII, управлява по-малко от година. В страната избухва истинска конституционна криза, поради любовта на краля към развеждащата се американка мисис Симпсън. Поставен пред избор, той избира любовта пред короната и абдикира на 10 декември 1936 г. Наследен е от брат си, крал Джордж VI. Болдуин подава оставка, а в новото национално правителство на Невил Чембърлейн отново няма лейбъристи.

Основният проблем през втората половина на 30-те години продължава да бъде външнополитическият. Агресивната политика на Германия, Япония и Италия тласка Великобритания да използва механизмите на Обществото на народите, които обаче се оказват все по-неефективни. Затова Лондон се ориентира към по-стабилни двустранни и многостранни военни и отбранителни договорености. През пролетта на 1938 г. е подписано британско-италианско споразумение, според което срещу признаването на италианската власт в Абисиния се получава съгласие за изтеглянето на италианските части от Испания след края на гражданската война там. Връх в политиката на отстъпки на агресорите е Мюнхенската конференция от есента на 1938 г. и последвалото разделяне на Чехословакия. Така Великобритания ще посрещне съдбоносната за Европа 1939 г.

ИЗТОЧНИК: http://start.e-edu.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *