Първият етап от  войната е така наречената „Архидамова война”. През 431 г. пр.Хр., той нахлува в Атика, по време на жътва, и опустошава земите и реколтата на атиняните. Предупредени предварително жителите на околноста се прибират зад стените на Атина. Едновременно с приближаването на спартанците възползвайки се от факта , че те нямат никакъв флот атиняните изпращат своят флот в Пелопонес където той извършва набези и грабежи в опразнената от войски Спарта, като нанасят сериозни щети на реколтата и населението. Унищожената реколта на атиняните се компенсира с внос на зърно от о-в Евбея и от Тракия. Не разполагайки с достатъчно хора и техника (такава спартанците никога не са иимали)за пълна обсада спартанците имали хранителни запаси само за 40 дни след това армията се оттеглила към Пелопонес. Това се повтаря 4 поредни години, през които начело на Атина стои Перикъл. През 428г. избухва чумна епидемия, която взема много жертви, сред които и самиятПерикъл.

От 428 г. пр. Хр., след смъртта на Перикъл, Клеон повежда войната. След изтичане на едногодишното примирие, той потегля с над 1000 хоплити и около 500 конници от Атина, както и с много съюзнически кораби, към Тракия, като първата му „спирка” е Скионе, където прибавя още хоплити и потегля към Кофос – пристанище, зависимо от Тороне. Оттам, като научил, че Брасид не е в града, той потегля с войските си по суша, като изпраща и кораби да обикалят около пристанището. Командирът на лакедемонците – Пасителид, като вижда, че атиняните настъпват, се отправя към тях с наличните си войски, но постепенно атиняните взимат превес в битката и Пасителид се изплашва да не би изпратените кораби да превземат абсолютно незащитения град, и затова тръгва натам с воините си, но противникът се оказва по-бърз. Флотът превзема града, без особени усилия, а сухопътната войска на Клеон настига и почти унищожила Пасителидовата, като само малка част от лакедемонците, сред които и Пасителид, успяват да оживеят и са пленени. Бразид, който е бил потеглил на помощ на Тороне, като разбира, че градът е превзет, се връща обратно в укреплението си Кердилион, което е близо до Амфиполис, където по-късно се развива и известната битка, завършила с победа на Бразид над Клеон.

През 421 г. пр. Хр. се сключва така нареченият „Никиев мир” . Коринт, Мегара и Тива обявяват несъгласието си, и така започва дипломатически война между Атина и Аргос, и между Спарта и Тива. Племенникът на Перикъл – Алкивиад се стреми да завоюва Картаген. Единствените противници на това действие са едрите земевладелци, боящи се от непредвидени усложнения.

Въпреки че Алкивиад е отличен пълководец и донася победи на атиняните, е обвинен в светотатство от съгражданите си и е изгонен от полиса. След остракирането, Алкивиад избягва в Спарта. Разкрива военните планове на Атина и съветва спартанците да се укрепят в градчето Декелея и от там да я държат под контрол. При нападението на Атина в Сицилия и след намесата на Персия на страната на Спарта през 404 г.пр.Хр., Атина е разгромена. Делоският съюз се разпада и Спарта е призната за хегемон в Гърция. Въпреки че спартанците са имали възможност да разрушат Атина, те предпочитат да оставят незасегнато архитектурното и културно богатство на полиса.

През 415 пр. Хр. Еклесията гласувала предложението за акция срещу остров Сицилия. Начело на експедицията застават Алкивиад (върнат от изгнание), Никий и Ламах. „Завладяването” на острова завършва със страшна катастрофа. Флотът и войската са ликвидирани. Последни надежда на атиняните е победата при Аргинузките острови през 406 пр. Хр., но в сражението при Егоспотамос ( от старогр. – Козя река) през 405 пр. Хр. са изгубени и последните илюзии на атиняните. Мирът е сключен при крайно тежки условия.

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *