Според елинската традиция първите Олимпийски игри са проведени на 1 юли 776г. Всяка Олимпиада носи името на победителя в бягането, която е най-старата олимпийска дисциплина.

....

  • Произход – първите Олимпийски игри са били проведени по желание на Зевс в чест на победата му над Кронос и титаните. За втори път Херакъл провел Олимпийски игри в чест на победата над Авгий. Ежегодно се провеждат след смъртта на Пелопс, чийто гроб се е намирал в свещената област Алтида.
  • База на Олимпийските игри – областта Ολυμπία се намира в югоизточната част на Елида, в подножието на хълма на Кронос – Κρόνιον, там, където река Κλάδαος се влива в река Αλφειός, близо до Пίσα, градът на Еномай. Тук Зевс се е състезавал с Кронос. Олтарът на бащата е на неговия хълм, а олтарът на сина – в подножието му, в свещената му горичка. Тя е почти правоъгълна и се нарича Αλτίς – Алтида.
  • Участие в състезанията – разрешавало се е участието само на елини, свободно родени, неопетнени с кръв, върху които не тежи божие проклятие. Изисквало се е десетмесечна активна подготовка в родния град и интензивна 30-дневна тренировка в самата Олимпия. Спортистите (άθλητής) са се обучавали от местни треньори по обща подготовка παιδετρίβης и по специална подготовка γυμναστής по специални, твърде тежки методи. Спазвали са определена вегетарианска диета и са водели спартански начин на живот. В последните 30 дни преди състезанието собствените им треньори не са били допускани до тях, за да се избегнат злоупотреби с допинг. Всеки опит за подкуп, за общуване на треньор със състезателите, както и всяко нарушаване на правилата от състезателите се наказва с тежко телесно наказание и/или глоба. За най-тежките нарушения се налага дисквалификация и издигане статуя на Зевс с парите от глобата. Тя се поставя на алеята на статуите на Ζάνες (Зевсове). Тренират и се състезават голи, с изключение на колесничарите, които носят дълъг до земята йонийски хитон с колан (като онзи в музея в Делфи).
  • Организация на игрите – в годината на Олимпиадата трима σπονδοφόροι обикалят Елада, обявяват предстоящите игри и оповестяват свещеното примирие – εκεχειρία. След тяхното съобщение постепенно към Елада по седемте пътя към Олимпия се отправят първо състезателите и след това зрителите. Организацията и прякото провеждане на игрите се осъществява от колегия от десет ελλανοδίκας – хора, отлично знаещи правилата на игрите.
  • Дисциплини – още Омир в XXIII песен от “Илиада” споменава основните спортове, които ще влязат в панелинските игри, а именно: надбягване с колесници, борба, бокс, бягане, двубой, хвърляне на диск, стрелба с лък, хвърляне на копие. От тези дисциплини двубоят ще стане панкратион, а стрелбата с лък ще се замени със скока на дължина.
  • През първия ден на игрите състезателите са под надзора на хеланодиките. Теглят жребий от сребърна урна – υδρία – посветена на Зевс: един по един се доближават до нея, призовават Зевс и теглят своя жребий, подобен на бобено зърно, обозначен с буква; състезатели, изтеглили еднаква буква са двойка за състезанието. Вероятно за вторият манш не се е теглел жребий, а се е следвала азбучната последователност на буквите. Втория, третия и четвъртия ден са се провеждали състезания в следните 4 дисциплини:* δρόμος (бягане) – най-старата олимпийска дисциплина. Първоначално било състезателен бяг до олтара на Зевс, където жрецът е държал факел. Победителят, като богоизбран, е имал право да запали жертвения огън. Ето защо най-стария стадион στάδιον е стигал до олтара на Зевс вътре в Алтида. По-късно стадиона постепенно се измества извън Алтида. Той е с дължина 192м 27см (мерил го е Херакъл). Стартът е нисък, от специални каменни стартови прагове за отблъскване. Бягали са по четирима (2 двойки), макар че е имало място за 12 (6 двойки). Бяга се от изток на запад, за да се достигне до олтара, който след като стадионът бил изнесен извън Алтида, е пренесен като допълнителен жертвеник на Зевс на самия стадион. Бегачите са бягали приведени, силно изнасяйки ръцете си напред и докосвайки се и отблъсквайки се от земята за ускорение. По-късно се въвежда δίαυλος (двойно бягане). Тръгва се от запад на изток, за да се свърши пак при жертвеника. Обръщането се извършва при определени повратни стълбове.
    На трето място е въведено дългото бягане – δόλιχος – по 8-10-12 или 24(28) стадия в различните времена. Най-късно се въвежда бойното бягане – с оръжие и доспехи – οπλιτοδρόμος. Първоначално се е бягало в шлем, щит, наколенници, но по-късно наколенниците отпадат. Дължината му е 2 стадия. Участниците са длъжни да спазват дистанция 1м 25см. Забранено било да пречат на съперниците си по какъвто и да било начин (макар че тайно са го правели, псувайки се). Бягането било много ценено, тъй като било полезна тренировка за война. Не случайно персите са получили психологически шок според Херодот, като видели бягащата срещу тях фаланга.

  • * πάλη (борба) – води се само от стойка и целта е три пъти да се свали противника на земята. Целите са се мажели със зехтин, за да се отчитат точките от полепналата прах по телата им, а не за да са хлъзгави. Често поради нечетен брой състезатели някой стига до финала без да се е борил с никого. Такъв победител се нарича έφεδρος и неговата победа е много по-ниско ценена. Тя изрично се е показвала в надписа на статуята и в епиникийте.
    * πυγμή (бокс) – целта е единият да се предаде или да не може повече да се състезава (нокаут). Боксьорите обаче е трябвало да притежават голяма сила, техника, мъжество да понасят раните. Особено се е ценил победител без видими увреждания. Състезателите увиват около дланта си тесен дълъг ремък от нещавена кожа, пропита със зехтин, която стига до 1/3 от лакътната кост, като пръстите остават свободни, за да могат да се свият в юмрук. Тренирали са със сянка и с круша. Често боксьорите са били изобразявани до неузнаваемост и са им правели много лошо изглеждащи статуи, тъй като дисциплината не е от най-ценените.
    * πανκράτιον – между борба и бокс. Всичко било позволено. Често завършвал със смърт. Целта била единствено да обезвредиш противника. В Античността панкратионът е бил държавно покровителстван заради огромните му сходства с ръкопашният бой във война. Затова и статуите на победителите са много елегантни.
    * πένταθλον (петобой) – смятали са, че това е спортът, който способства за най-хармонично развитие на тялото. Според Аристотел петобойците са най-красивите хора на Елада, тъй като те в равна степен показват и бързина, и сила. Петобоят включва:
    * δίσκος – хвърляне на диск. Той е от бронз и теглото му варира от 1кг 350г до 1кг 750г в различните времена. Хвърлял се е от βαλβίς – специална площадка, оградена от три страни, като имало праг, който не е трябвало да се прекрачва (сега правилата са абсолютно същите).
    * άλμα – скок на дължина от място. Състезателите използвали оловни, железни или каменни гирички за удължаване на скока. Вероятно скачали по пет пъти и сумата определяла победителя. Скачали под звуците на флейта.
    * ακοντισμός – мятане на копие. От същата площадка, както и δίσκος. Било без засилване, както е и по време на война. Целели са мишена, но са измервали само дължината. Флейтата е традиция.
    Първите три части на петобоя са задължителни и след тях обикновено има победител, но ако той още не е излъчен следват δρόμος и πάλη
    * надбягване с коне и колесници. Колесниците са двуколки без ресори, със 4, а по-късно с два коня. Хиподрумът има дължина два стадия, а колесниците правели по 12 обиколки. Стартът бил сложен:
    колесниците се нареждали във формата на триъгълник и последните са тръгвали първи. Стартът бил даван с делфин и орел. В момента на старта делфинът започвал да потъва, а орелът – да се издига постепенно. От двете страни е имало повратни стълбове, като най-опасни били източните. Ето защо на източната страна бил олтарът на Τραξίππος – объркващ конете. Преди състезания жокеите са му принасяли жертва. Често колесниците са се обръщали върху тях, а и са следвали по много жертви, обикновено от публиката. Наградата получава собственикът на впряга, а жокеят бива удостоен само с вълнена лента – ταινία – на челото. Така веднъж жена – собственичка на конете – станала олимпийски победител и й била издигната статуя без дори тя да е стъпвала в Олимпия по време на игрите.
  • Състезания за деца – момчета от цяла Елада се състезават, най-често в бягане и борба. Горната възрастова граница е 18г., което много стриктно се е проверявало. Състезанията са предхождали мъжките и разстоянието било част от разстоянието, което бягат мъжете.
    Момичета само от Елида и Спарта са се състезавали в бягане, но извън Олимпийските игри, по време на празниците на Хиподамия и Хера (в кореспонденция с Пелопс и Зевс).
  • .........Награди – веднага след състезанието победителят получавал палмова клонка и бяла лента около челото. На петия ден тържествено в храма на Зевс са увенчавани с клонка от дива маслина, отрязана със златен нож от 12 годишно момче, чиито и двама родители са живи в момента – αμφιθαλή. Така победителят става Ολυμπιονίκης. Награждаването се е съпровождало със стара песен, приписвана на Архилох, като вестител извиква силно името на победителя, на баща му и на полиса му, след което победителите принасят благодарствени жертви по олтарите на свещената горичка. Накрая организаторите дават пир в празнично украсения Пританейон. Пируват и всички жители в олимпийското село. Олимпионикът бил посрещан триумфално в родния си град. Дори на места разрушавали част от градската порта или пробивали дупка в крепостната стена (полис, който има такива граждани, няма нужда от крепостни стени за защита). Венецът победителят посвещава на полисното божество. Победителят е ставал почетен гражданин на полиса си и вече според неговите и на полиса възможности му се издига статуя и/или му се посвещава ода.

1 Comment

  • Victoria казва:

    Не знам информацията дали я има качена в Уикипедия. Само знам, че не е взета на готово от там.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *