Театърът се заражда от празниците, посветени на бог Дионис -  Големите Дионисии и Ленеите. Част от празника са поетическите състезания и драматическите представления. Трагедии се поставят още от самото учредяване на празниците, а близо 50 години по0късно се включват и комедии. Този вид представления имат характер на масови зрелища и са предназначени за по-многобройна публика. В драматическите състезания се включват само нови представления, определени за еднократно изпълнение. Драматическите състезания се провеждат в специално построена за целта сграда – театър, за който се грижат граждани – предприемачи. Входът е платен. За да се осигури по-голям достъп на гражданите, при управлението на Перикъл на желаещите се дава парична помощ за едно представление, а през IV век пр.н.e. – и за трите дни на театралните представления.

Античните писатели дават малко и понякога противоречиви сведения за устройството и историята на древния гръцки театър. Първоначално те са били дървени, а по-късно каменни или мраморни постройки, някои от тях като Атинския театър, особено красиви. Древногръцкият театър е бил изграден от три основни части – орхестра, скена и театрон.

Орхестрата е кръгла площадка с олтар по средата. Тук се разиграва действието. Хорът присъства постоянно на това място, както и статуята на бог Дионис, като покровител на театралните представления. Орхестрата е свързана с тъй наречената скена, откъдето излизали костюмираните актьори и където се съхранявал театралния реквизит.

Театрон се нарича зрителските места, разположени в полукръг около орхестрата. Първоначално зрителите наблюдават представлението прави, а в по-късни времена за тях започнали да поставят амфитеатрално разположени скамейки. В V в. названието театър се отнася за цялата сграда.

Първоначално древногръцкия театър не използва декори. Действието се съсредоточавало около олтара в центъра на орхестрата. По-късно, според Аристотел по идея на Софокъл, се въвеждат изрисувани дървени дъски, които могат да се вдигат и свалят и обикновено изобразявали дворец или храм.

  • Главно действащо лице в древногръцката трагедия е хорът, състоящ се от 12 или 15 мъже.
  • Актьорите играят с маски, наследени от обредната драма, но загубили митичното си значение. Маската покрива лицето и главата на актьора. Чрез смяна на маските актьорът може да изпълнява няколко роли. За отличаване от обикновените хора, митичните герои се изобразяват по-едри. Това се постига чрез широки облекла, под които се поставят възглавници, и високи дървени обувки-котурни. Актьорите са само мъже. Първоначално са любители, но след IV в., когато театралното дело се развива в цяла Гърция се образуват професионални организации – съюзи на майсторите на Дионис. Актьорите се ползвали с уважение и при желание можели да направят и добра политическа кариера. По време на война ограниченията не били валидни за тях и можели свободно да пътуват, където пожелаят. Актьорската реч била пример за ораторско изкуство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *