УЧЕБНА ПРОГРАМА

ПО ФИЛОСОФИЯ ЗА ХІ И ХІІ КЛАС

ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА

1. ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ

ОБЩ ХОРАРИУМ: МИНИМУМ 144 УЧЕБНИ ЧАСА ЗА ХІ КЛАС

И

МИНИМУМ 155 ЧАСА ЗА ХІІ КЛАС

Учебната програма е предвидена за профилирана подготовка по учебния предмет „Философия“ за ХІ и ХІІ клас. В ХІ клас обучението се осъществява в задължителна и профилирана подготовка, а в ХІІ клас само като профилирана подготовка.

Програмата обединява пет относително самостоятелни модула:

1. История на философията

2. Философия на интеркултурността

3. Световни религии

4. Философия на изкуството

5. Глобални проблеми на Сьвременността

Модулът “История на философията” е задължителен в рамките на профилираната подготовка по предметния цикъл “Философия”. Останалите четири модула са избираеми и се изучават само след като са взети задължителните модули за профилирана подготовка от 9 до 11 клас. Всеки от петте модула може да се използва отделно от другите и при непрофилирана подготовка в рамките на ЗИП.

УЧЕБНА ПРОГРАМА

ПО

Модул 1: „История на философията“

І. Общо представяне

Обучението по модула “История на философията” се основава върху знанията, уменията и нагласите на учениците, получени в рамките на задължителната подготовка по Философия. Особено значими в това отношение са уменията и нагласите, свързани с историческия подход.

Обучението по този модул е постигане на стандартите от второ равнище на ядрото “Човекът и неговият свят” от държавните образователни изисквания за учебно съдържание по философия.

Модулът “История на философията” е ориентиран към знания, умения и нагласи, които са необходими за светогледна ориентация и адекватно поведение в глобализиращия се свят. Конструктивното отношение към исторически оформилите се различия в развитието на философията е съществен елемент на демократичното гражданство.В този смисъл модулът е свързан и с постигането на стандартите по Гражданско образование.

ХІ И ХІІ КЛАС ФИЛОСОФИЯ ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА

1.Модул: История на философията

III. Очаквани резултати. IV. Учебно съдържание (теми, понятия, контекст и дейности, междупредметни връзки )
Ядра на УС Очаквани резултати на ниво учебна програма Очаквани резултати по теми Учениците трябва да усвоят: Основни нови понятия (по теми) (… минимално необходимия брой основни понятия..) Контектс и дейности (за цяло ядро и/или за цялата програма) Възможности за междупредметни връзки (От междудисциплинирен характер и връзки от прагматичен характер)
Ядро Nо. 4: Човекът и неговия свят Второ равнище:Стандарт Nо. 5: Проследява основни философски проблеми в историческото им развитие        
  - Познават основни философски концепции в историческото им развитие, представени чрез конкретни автори,- да могат да тълкуват ключови понятия и идеи от история на философията,- да умеят да свързват философския с частно-научния и всекидневния опит,- да създават философски текст. 1.Тема: Проблемът за битието - да прави разлика между философския и теологичния смисъл на понятието за битие,- да разглежда битието с оглед на съществуващото и несъществуващото,- да различава типове онтологии,- да различава основни исторически разбирания за битието. Теология, съществуване и несъществуване, битийна йерархия,Досократици, Платонизъм, Хегелианство,аналитична философия,екзистенциализъм, Томизъм, Феноменология. На учениците се дава възможност да:- се запознават с автентични текстове от история на философията,- обсъждат историческите основания за различните философски разбирания ипроблематизират историко-философскитеидеи Етика и право:Психология и логикаИстория и цивилизацияГеография и икономикаИзкустваФизическа култура и спортФизикаХимияБиология

Литература

Професионална подготовка

Математика и информатика

    2.Тема: Диалогът за познанието - познава основни теории за истинност,- познава историческото развитие на познанието,- разбира ролята на философските категории за осмисляне на действителността Диалог, епистемология, категории, действителност, истинност, познавателни методи,емпиризъм, разционализъм. - развиват самостоятелни интерпретации,-създават философски текст,- осмислят с философския опит съвременни научни и социални проблеми,- ангажират общественото внимание с философска постановка на различни значими проблеми.  
    3.Тема: Философия и Бог - различава религиозни и философски схващания за действителността,- разбира отношението между философията и религията в историята на философията,- интерпретира философскиабсолютното Теология, телеология,вяра, трансцендентност,есхатология, креационизъм, мистика    
    4.Тема: Смисъл на историята - познава основните философски схващания за историческото развитие,- анализира философски ключови исторически събития,- проблематизира настоящето от разбиранията за бъдещето. Историческа причинност, историческо събитие, либерализъм, тоталитаризъм, комунитаризъм, социално инженерство.    
    5.Тема: Смисълът на живота- познава историческото развитие на възгледите за жизнения смисъл,- философски интерпретира основни научни постижения в познанието на живота,- обосновава своите отговорностите за смисъла на живота. Мисия,стратегия, посветеност, жизнен цикъл, възпроизводство, демографски колапс, демографски взрив,лични постижения, семейство, благосъстояние    

 

V. СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ НА ОЦЕНЯВАНЕ

  1. В съответствие с определените в учебното съдържание контекст и дейности на учениците трябва да се даде възможност, крайната оценка на техните постижения да се формира по следния начин:

Около 1/3 – от участия в дискусии;

Около 1/3 – от индивидуални или групови проекти;

Около 1/3 – от есета или писмени отговори на въпроси и задачи.

  1. При оценяване трябва да се има предвид водещата роля на уменията – интелектуални и практически. За тази цел учителят трябва да въвлича учениците в проблеми ситуации, да им дава възможност да се озадачават и на тази основа да формулират идеи и понятия.
  2. Във връзка с отношения (ценностни ориентации и нагласи) обучението и оценяването не трябва да ограничава личната свобода на ученика и да се превръща в инструмент на идеологизация.
  3. Оценяването на философски есета определя степента, в която те отговарят на следните основни показатели:
  • · Разбиране на темата/въпроса, на който е посветено есето;
  • · Познаване и анализ на философски аргументи за различни позиции по въпроса, като се разграничават предпоставки и заключения;
  • · Представяне на оригинална лична позиция, която е обоснована.
  • · Инструментално използване на философски понятия.
  • · Езикова култура, ясна структура (тези и аргументи) и спазен стандарт за оформяне на текста.

УЧЕБНА ПРОГРАМА

ПО

Модул 2: „ФИЛОСОФИЯ НА ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА“

І. Общо представяне

Обучението по модула “ФИЛОСОФИЯ НА ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА“ се основава върху знанията, уменията и нагласите на учениците, получени в рамките на задължителната подготовка по Философия. Особено значими в това отношение са уменията и нагласите, свързани с ролята на философията за разбиране на многообразието на културите реалности.

Обучението по този модул е постигане на стандартите от второ равнище на ядрото “Човекът и неговият свят” от държавните образователни изисквания за учебно съдържание по философия.

Модулът “ФИЛОСОФИЯ НА ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА” е ориентиран към знания, умения и нагласи, които са необходими за светогледна ориентация и адекватно поведение в глобализиращия се свят. Конструктивното отношение към културните различия е съществен елемент на демократичното гражданство.В този смисъл модулът е свързан и с постигането на стандартите по Гражданско образование.

ХІ И ХІІ КЛАС ФИЛОСОФИЯ ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА

2.Модул: Философия на интеркултурността

  III. Очаквани резултати. IV. Учебно съдържание (теми, понятия, контекст и дейности, междупредметни връзки )
  Колона 2 Колона 3 Колона 4 Колона 5 Колона 6
Ядра на УС Очаквани резултати на ниво учебни програми Очаквани резултати по теми Основни нови понятия по теми Контекст и дейности Възможности за междупредметни връзки
Човекът и неговият свят Второ равнищеСтандарт № 1. Разбира ценността на културните различия и осъзнава културната си идентичност-познава основни теории за идентичността в нейното отношение към културния плурализъм,-разбира и оценява основанията за културно-различното поведение,-отнася се саморефлексивно към своята идентичност с оглед универсалните основания на културата 1.Културната идентичност – индивидуална и колективна- познава комплексността на идентичността,- разбира спецификата на различни подходи към конструирането на културната идентичност,- осъзнава ценността на културната идентичност идентичност,култура,ние и те На учениците се дава възможност да:- използуват проблематично различни видове опит, с акцент върху интеркултурното общуване,- анализират автентични философски текстове и аргументират позициите си, Етика и право:свобода, достойнство,съвест.Психология и логика:личност,мотиви,комуникативни умения,решаване на конфликти
    2. Културна идентичност и универсални ценности- познава и проблематизира универсални регулативи на социално поведение,- ориентира се в ценностния конфликт между индивидуализъм и колективизъм,- запознат е с различни механизми на идеологическаманипулация с либерални и комунитаристки ценности либерализъмкомунитаризъмобщност,справедливост,благо,национализъм,глобализация - правят обоснован избор,- зачитат аргументи различни от техните,- пишат философски есета, История и цивилизация:хуманизъм,
    3. Плурализъм на рационалностите- разграничава типове рационалност в контекста на културните различия,- познава основни аргументи в полза на културния еволюционизъм и на културния релативизъм, рационалност,културен еволюционизъм,културен релативизъм,модерна и традиционна култура,културна парадигма,несъизмеримост,непреводимост - анализират съвместно проблемни ситуации,- извличатфилософскиидеи отнефилософски просвещение,суверенитет,реформация,европеизация,География и икономика
  - 4. Разбиране и разбирателство - осъзнава връзката между взаимност и универсалност,- притежава умения за разбиращо четене,- ориентира се в различните равнища на разбиране диалогхерменевтика,интеркултурна комуникация, текстове,произведенияна изкуството,културата,спорта и жизнениситуации, Литература:чувствителност,съпреживяване,
  - 5. Културна идентичност и гражданство - различава спецификата на гражданския подход към интеркултурните отношения,- познава основни механизми на гражданското общество за защита и развитие на културния плурализъм,- осъзнава необходимостта от хармонизиране на културната идентичност и гражданската ангажираност,- познава възможностите на публичността за регулиране на интеркултурнте отношения гражданство,власт,толерантност,индивидуални и колективни права,мултикултурализъм,публичност - работят в екип,- подготвят проекти Изкуства:митология,модернизъм,
             

 

V. СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ НА ОЦЕНЯВАНЕ

1. В съответствие с определените в учебното съдържание контекст и дейности на учениците трябва да се даде възможност, крайната оценка на тяхните постижения да се формира по следния начин:

Около 1/3 – от участия в дискусии;

Около 1/3 – от индивидуални или групови проекти;

Около 1/3 – от есета или писмени отговори на въпроси и задачи.

2. При оценяване трябва да се има предвид водещата роля на уменията – интелектуални и практически. За тази цел учителят трябва да въвлича учениците в проблеми ситуации, да им дава възможност да се озадачават и на тази основа да формулират идеи и понятия.

3. Във връзка с отношения (ценностни ориентации и нагласи) обучението и оценяването не трябва да ограничава личната свобода на ученика и да се превръща в инструмент на идеологизация.

4. Оценяването на философски есета определя степента, в която те отговарят на следните основни показатели:

  • · Разбиране на темата/въпроса, на който е посветено есето;
  • · Познаване и анализ на философски аргументи за различни позиции по въпроса, като се разграничават предпоставки и заключения;
  • · Представяне на оригинална лична позиция, която е обоснована.
  • · Инструментално използване на философски понятия.
  • · Езикова култура, ясна структура (тези и аргументи) и спазен стандарт за оформяне на текста.

УЧЕБНА ПРОГРАМА

ПО

Модул 3: СВЕТОВНИ РЕЛИГИИ

І.ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ

Програмата по Световни религии в средната образователна степен вижда религиозното образование като необходим елемент на хуманитарното знание, което е призвано както да помогне за изграждането на една цялостна светогледна и ценностна представа у младите хора, така и да осигури формирането на тяхното самоосъзнаване и идентичност като им даде възможност да интериоризират определен начин на мислене и светоусещане, философия, ценности, морал, поведение и култура. Теоретичните рамки на програмата, рефлектиращи върху вероученията и вероизповедта на световните религии, задават знанията за религиите, от една страна, във връзка с философията, етиката, правото и гражданското учение, а от друга – с културата, социалната действителност, екзистенцията, възпитанието, дейността и поведението на човека. Програмата извежда онези инвариантни идейни ядра от проблеми, теми, въпроси и техните отговори в теологичен, космологичен, антропологичен, аксиологичен и сотириологичен план, които независимо от своите исторически и смислови трансформации запазват непреходността и значимостта си за световната култура и цивилизация.

ІІ. Предназначение

Курсът по Световни религии е адресиран към онези ученици, които проявяват интерес към религиозните идеи, учения и ценности. Програмата им предлага един философско-етически поглед върху религията като културен феномен. Съдържанието обхваща както историческото възникване на религията, различните форми на дорелигиозния и религиозния опит, основните теоретични проблеми на науката за религията, така и фундаменталните идеи, учения и ценности, прокламирани от световните религии – будизъм, християнство и ислям – и тяхното място и значение за съвременната култура и цивилизация.

ІІІ. ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО

Общите цели на обучението по Световни религии са:

q Учениците да усвоят знания за историческата поява и развитие на религията като културен феномен, световните религии и православната национална традиция.

q Да съчетаят тези знания с философията, етиката, правото и гражданското учение.

q Да се ориентират в религиозната проблематика, религиозните феномени и преживявания.

q Да изградят своя светогледна и ценностна идентичност.

q Да се научат да проявяват толерантност към другите християнски конфесии и инославни религии.

q Да изградят в себе си превантивни средства срещу инвазията на сектите, новите религиозни култове и деструктивните групи.

q Да се подготвят за пълноценна духовна и поведенческа интеграция в европейското културно пространство и световните общочовешки ценности.

ХІ И ХІІ КЛАС ФИЛОСОФИЯ ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА

3.Модул: Световни религи

III. Очаквани резултати. IV. Учебно съдържание (теми, понятия, контекст и дейности, междупредметни връзки )
Ядро на учебното съдържание Очаквани резултати на ниво учебна програма Очаквани резултати по теми Основни понятия Контекст и дейности Междупредметни връзки
Ядро № 1Религията – вяра, светоглед, ценности и начин на живот 1.Знае основните дорелигиозни и религиозни форми на мисловния опит и поведение на човека2.Може да разпознава и обяснява вероопределящите и вероизповедните истини и ценности на световните и националните (народните) религии Тема №.1 Светът на религията1. Знае основните етапи на развитие на дорелигиозните представи и преживявания и религиозния светоглед, култ, ритуали и обреди.2. Познава възгледи и теории за религията.Тема № 2. Религията в нейната история1. Ориентира се в основните идеи, учения и ценности в история на религиите.2. Умее да разпознава религиозни текстове, да ги анализира и извлича смисли.3. Може да обяснява смисъла на идиомите и понятията, с които си служи религиозното мислене. Тема № 3. Световните религии1. Познава основните национални (народни) и световни религии.

2. Умее да открива и формулира в ученията на световните религиии общочовешки ценности и различия в основни вероопределящи въпроси.

3. Може да прави културни паралели между религиите и да сравнява прокламираните от тях истини, учения и ценности с идеите, ученията и ценностите във философията, етиката, правото и гражданското учение.

4. Знае вероопределящите истини и вероизповедта на православното християнство.

митмитологиярелигия религиозни представи религиозни преживявания анимизъм фетишизъм тотемизъм зооморфизъм спиритуализъм мистика мистицизъм политеизъм монотеизъм боговдъхновеност теология догматическо богословие Свещено писание Свещено предание национални (народни) религии световни религии На учениците трябва да се даде възможност да:- анализират текстове с различни религиозни идеи, учения и ценности- усвоят обективни знания за историческата поява и развитие на религията като културен феномен и националното православно вероизповедание- дискутират върху религиозните идеи, учения и ценности- откриват връзки и формулират различия между религиозния светоглед и други светогледни визии- съчетаят знанията си за религиите с знанията по философия, етика, право и гражданско учение- разпознават религиозни идеи и ценности в различните културни форми Философия, история, български език и литература, изобразително изкуство, музика
Ядро № 2

Религия и култура

1. Разбира значимостта на религията за културата2. Умее да приема основанията на други религиозни идеи и да аргументира своята светогледна и ценностна културна идентичност Тема № 1 Религия и култура1. Познава основни възгледи за отношенията между религия и култура2.<span style=’font:7.0pt „Times Ne      

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *