ОБЩИНА ПЛОВДИВ – ОТДЕЛ “ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”

П Е Д А Г О Г И Ч Е С К А Б И Б Л И О Т Е К А
ПОДХОДИ В ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ИСТОРИЯТА:
СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ, ДЕМОГРАФСКИ, ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ, СИНЕРГЕТИЧЕН И ДР.
Библиографска справка
I КНИГИ
1. АНДРЕЕВ, Марин.Подходи към съдържанието на обучението /Марин Андреев. // Процесътна обучението: Дидактика. – София, 1996, с. 149 – 175.
2. АРНАУДОВ, Димитър. Дидактически подходи за изграждане на системата от цели на обучението по история и нейното функциониране в учебния процес /Димитър Арнаудов. // Методика на обучението по история. – София, 2001, с. 58 – 67.
3. АРНАУДОВ, Димитър. За философското в методическото. – Кърджали : Днес, 2005. – 128 с. – Методика на обучението по история.
4. АРНАУДОВ, Димитър. Подходи и методи за операционализация на целите в обучението по история / Димитър Арнаудов. // Методика на обучението по история. – София, 2001, с. 249 – 271.
5. АРНАУДОВ, Димитър. Светът на историята в съдържанието на учебните текстове / Димитър Арнаудов // Методическа теория на училищния учебник по история. – Кърджали, 2004, с. 82 – 95.
6. БАРТ, Ролан. Съвременният мит / Ролан Барт // Въображението на знака. – София, 1991, с. 4 – 93.
7. БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Геополитическият вакуум / Збигнев Бжежински. // Извън контрол: Глобален безпорядък в навечерието на XXI век. – София, 1994, с. 159 – 170.
8. БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Голямата шахматна дъска: Американското превъзходство и неговите стратегически императиви. / Прев. от англ. Кольо Коев. – София : Обсидан, 1997. – 256 с.
9. В края на века: Големите умове на нашето време за света и за неговото бъдеще. / Прев. от англ. Милена Трандева. – София : Труд, 1995. – 256 с.
10. ВАЧКОВ, Даниел и др. Енциклопедичен речник по история: Светът и България 1900 – 2003. / Даниел Вачков и Валери Колев. – София: Еквус Арт, 2003. – 592 с.
11. ГЕНЧЕВ, Николай. Социалнопсихологически типове в българската история. – София: Септември, 1987. – 208 с.
12. ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ речник на света. / Под общ. ред. на Иван Лакост;Прев. от фр. Валентина Бояджиева. – София: Труд, 2005. – 736 с.
13. ДЖОНСЪН, Пол. Съвременността: Светът от 20–те до 90–те години. /Прев. от англ. Владимир Атанасов и Димитър Матев. – София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1993. – 723 с.
14. ДИМИТРОВ, Георги Д. Как е възможна иманентната историчност на модерността? Поражението на модерната история / Георги Д. Димитров // Университетски курс по социология. Краят на XX век: Т. 1. Социология на свободата. – София, 2001, с. 207 – 256.
15. ДОНКОВ, Румен. Историческо моделиране. – София : Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1997. – 253 с.
16. ЕКО, Умберто. Теория на семиотиката / Умберто Еко. // Семиотика. Между нещата и думите. – София, 1991, с. 115 – 162.
17. ИВАНОВ, Здравко. Антология по философия на историята: Гносеологическа проблематика. – В. Търново: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1994. – 168 с.
18. ИСТОРИЦИ за историята. /Състав. Мария Тодорова. – София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1988. – 439 с.
19. КАСИРЕР, Ернст. Философия на семиотичните форми. Т. I – III. / Ернс Касирер; под ред. на П. И. Градинаров. – София: Eвразия, 1998 – .
Т. II . Митът. – 372 с.
20. КУШЕВА, Румяна.Умения за четене и интерпретиране на изображения, за работа със схеми и статистически данни, рационални техники на учене/ Румяна Кушева. // Методика на обучението по история. – София, , с 186 – 204.
21. ЛИЧНОСТТА в историческото развитие. Алтернативата в историята. – София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1995. – 252 с.
22. ЛОТМАН, Юрий. Култура и взрив / Юрий Лотман; Прев. от рус. Иван Тотоманов. – София: Кралица Маб, 1992. – 224 с.
23. ЛОТМАН, Юрий. Поетика. Типология на културата / Юрий Лотман; Прев. от рус. Татяна Танчева. – София: Нар. култура, 1990. – 536 с. – Б-ка размисли.
24. НЕНОВА, Славка. Проблемът за компетентността и иновацията. Подходи за изследване / Славка Ненова. // Дидактическата компетентност за иновативно развитие на организационно – училищната среда. – София, 2003, с. 13 – 43.
25. ОЛБРОУ, Мартин. Глобалната епоха : Държавата и обществото отвъд модерността. / Прев. от англ. Колъо Коев. – София: Обсидиан, 2001. – 368 с.
26. ПАНТЕВ, Андрей. Пътят на модерния свят. /Андрей Пантев и Борислав Гаврилов. – София : Тилиа, 1994. – 488 с.
27. ПАНТЕВ, Андрей. Рицар или чудовище: Из историческите пътища на модерния национализъм. – София: Булвест 2000, 1993. – 142 с.
28. ПОПОВ, Димитър Х. ИСТОРИЯ на българските империи: Размисли за митовете, легендите и събитията от миналото на българите. /Димитър Х. Попов. – София: ИК Вулкан, 2005. – 922 с.
29. ПОПЪР, Карл. Нищетата на историцизма. / Карл Попър; Прев. от англ. Кънчо Кожухаров. – София: Рива, 2000. – 176 с.
30. ПРЕНАПИСВАНЕТО на новата българска история в учебниците за гимназиите. – София: Институт за социална критика, 1995. – 401 с.
31. РАДЕВ, Пламен. Кои са тези подходи? / Пламен Радев. // Обща училищна дидактика. – Пловдив, 2005, с. 70- 73.
32. РАДЕВ, Пламен. Обща училищна дидактика: или събития, ситуации, обекти, субекти, конструкти и референти в училищното обучение. – Пловдив : Унив. изд. П. Хилендарски, 2005. – 476 с.
33. РАДЕВ, Пламен. Теории и подходи за подбор и структуриране на учебното съдържание в исторически план/ Пламен Радев. // Обща училищна дидактика. – Пловдив, 2005, с. 172 – 187.
34. РАЗВИТИЕ на историческото мислене: /В помощ на учителите. – София: СУ Св. Кл. Охридки, 1994. – 120 с.
35. РИКЬОР, Пол. История и истина (на Roger Mahl ). / Прев. от фр. Жорж Йовчев. – София : Аргес, 1993. – 288 с.
36. РИКЪОР, Пол. Конфликтът на интерпретациите: Херменевтични опити. /Пол Рикьор; Състав., бел., и прев. от фр. Ив. Райнова. – София: Наука и изкуство, 2000. – 324 с.
37. РУЖМОН, Дени дьо. Бъдещето е наша работа. /Прев. от фр. Лилия Сталева. – София : Златорог, 1997. – 336 с.
38. РУСИНОВ, Русен. Семиотиката между културологията и психологията /Русен Русинов. // Семиотичната идея, 1998, с. 153 – 226.
39. РУСИНОВ, Русен. Семиотиката между митологията и антропологията / Русен Русинов. // Семиотичната идея, 1998, с. 7 – 59.
40. СТОЯНОВ, Желязко. Идеите за историята. – В. Търново: Абагар, 1996. – 431 с.
41. СТОЯНОВ,Желязко. Идеите за историята ХХ век. – София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1993. – 315 с.
42. СТОЯНОВ, Желязко. История и общество: Функции на историческата наука. – София: Наука и изкуство, 1987. – 235 с.
43. СТОЯНОВ, Желязко. Клио – познатата и непознатата. – София: Нар. младеж, 1989. – 240 с.
44. ТАУНСЪН, Дънкан. Речник на съвременната история от 1945 г. до наши дни. – София: ЛИК, 2001. – 492 с.
45. ТОДОРОВ, Юри. Количествени методи в историята и нейната дидактика. – София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1995. – 211 с.
46. ТОЙНБИ, Арнълд. Изследване на историята. – София: Захари Стоянов, 2001. – Поредица “Философия и човек”.
Т. 1. Възникване, развитие, разпадане и разлагане на цивилизациите. – 615 с.
Т. 2. Универсални държави и универсални църкви. Перспективи на западната цивилизация. – 382 с., табл.
47. ТОЙНБИ, Арнълд. Подбрано. /Състав. и авт. на увода Е. У. Ф. Томлин. /Прев. от англ. и послеслов Лиляна Симеонова. – София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1992 с. – 351 с.
48. ФОТЕВ, Георги. Изначалната интерпретираност на фактите и мост към понятията / Георги Фотев. //Диалогична социология. – София, 2004, с. 149 – 152.
49. ФРАНК, Семьон. Критика на социалния психологизъм. /Семьон Франк. // Крахът на кумирите : Духовните основи на обществото. – София, 1994, с. 205 – 212.
50. ФУКУЯМА, Франсис. Големият разлом: Човешката същност и възстановяването на обществения ред. /Франсис Фукуяма; Прев. от англ. Любомир Николов. – София: Рива, 2001. – 328 с.
51. ФУКУЯМА, Франсис. Строежът на държавата: Управление и световен ред през XXI век. /Франсис Фукуяма ; Прев. от англ. Кольо Коев. – София: Обсидиан, 2004. – 184 с.
52. ХЪНГИНТЪН, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. /Самюъл Хънгинтън; Прев. от англ. Румяна Радева. – София: Обсидиан, 1999. – 528 с.
53. ШОПОВ, Йордан и др. Особености на обучението по история. Отражение на особеностите на историческото познание върху обучението по история. / Йордан Шопов и Георги Георгиев. // Методика на обучението по история. – София, с. 72 – 106.
II СТАТИИ ОТ ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ:
1. БАЕВА, Искра. За историята в сегашно време. // И с т о р и я, 1993, № 2, с. 17 – 21.
2. БОНЕВА, Вера. Европейско – балканско – българско, или още за политическата философия а Иван Селемински. // Ис т о р и я, 1996, № 5/6, с. 47 – 51.
3. БУДИНОВ, Светослав. Въпросът за историческите представи в съдържанието на историческото и общественото съзнание. // И с т о р и я, 1998, № 4 – 5, с. 5 – 14.
4. БУДИНОВ, Светослав. За историята и нейната дидактика. // И с т о р и я, 1998, № 2 – 3, с. 44 – 62.
5. БУДИНОВ, Светослав. Дидактически проблеми на историята. // И с т о рия, 1994, № 3, с. 23 – 35.
6. ВАЧКОВА, Веселина. Историята на Критовул от Имброс или загадката на ромейския религиознополитически патриотизъм. // И с т о р и я, 2003, № 1 – 2, с.39 – 50.
7. ВЛАДИМИРОВ, Георги. Историческият извор като информационен носител. // И с т о р и я, 2002, № 1, с. 34 – 37.
8. ГЕРАСИМОВА, И Н. Съвместното мислене като изкуство: опит за философско – синергетическо изследване // П е д а г о г и к а, 2006, № 1, с. 73 – 84.
Синергетика – наука за съвместното действие на енергиите.
9. КОСТЕНС, Надин. Резултатите от въпросника Евроклио “принадлежност към Европа” за 2004 г. // Д и а л о г ъ т в и с т о р и я т а, 2004, № 9, с. 25 – 39.
10. КУШЕВА, Румяна. Опорните точки на историческото образование във Франция. // И с т о р и я, 1999, № 4 – 5, с. 53 – 64.
11. РАДОСЛАВОВА, Люба. Принципът на историзма в обучението по история. // И с т о р и я, 2001, № 2 – 3, с. 4 – 33.
12. СТОЯНОВ, Желязко. Психоаналитическата интерпретация на историята. // И с т о р и я, 1992, № 1, с. 2 – 11.
13. СТОЯНОВ, Желязко. Човекът и неговата история. // И с т о р и я,1993, № 6, с. 1 – 9.
14. ТАБАКОВА,Красимира. Изследванията в областта на училищното историческо образование в Историческия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” и подготовката на учителите. // И с т о р и я, 2001, № 2 – 3, с. 34 – 39.
15. ТАБОВ, Йордан. Интерполация за българите в “Историята” на Лъв Дякон : въпроси и отговори. // И с т о р и я, 2004, № 6, с. 49 – 55л
16. ТОДОРОВ, Юри. Волфганг Харвиг – “За изучаването на историята” и “историческата култура и наука”. – И с т о р и я, 1993, № 6, с. 22 – 26.
17. ФОЛ, Александър. Историкът – наблюдател и историкът – участник. // И с т о р и я, 2004, № 4 – 5, с. 2 – 3.
18. ШОПОВ, Петър. Психоисторията – “против” и “за” // И с т о р и я, 1992, № 3 – 4, с. 73 – 81.
19. ЖЕЛЕВ, Жельо. Как да преподаваме българската история в периода 1944 – 1989 г. // О б р а з о в а н и е, 1992, № 6, с. 5.
20. КУШЕВА, Румяна. Тенденции в изучаване на история в Западна Европа. // У ч и л и ще, 1993, № 3, с. 33 – 40.
21. НИКОЛОВА, Галя. Цивилизационен подход към история на съвременния свят. // О б р а з о в а н и е и к в а л и ф и к а ц и я, 1996, № 6, с. 80.
Библиографската справка е изготвена, за да послужи на учителите по история и съдържа 74 заглавия – 53 книги и 21 статии от периодични издания от фонда на Педагогическата библиотека.
Справката може да бъде полезна и на студенти по история, социология, културология и др.
Ст. специалист: Иванка Лапавичева
04. 04. 2006 г.
гр. Пловдив
Забележка:
ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ОТДЕЛ “ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”
ПЕДАГОГИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА „

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *