ИНОВАЦИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО.
СОЦИАЛНИ ИНОВАЦИИ
/По страниците на сп. Педагогика и сп. Инновации в образовании/

Педагогическата библиотека към Община Пловдив използва информационните възможности на софтуерния продукт АБ за библиотеки на фирма РС-ТМ.
Чрез модулите: Класификатори, Книги, Аналитична обработка на статии, Информационно обслужване библиотеката предлага на своите читатели тематични библиографски справки по актуални теми.
На вниманието на учители и управленски кадри в областта на образованието е аналитичната  разработка на четири статии по темата – от сп. „Инновации в образовании” и сп. „Педагогика”. Надяваме се с нея да подпомогнем участието в ОНЛАЙН СЪСТЕЗАНИЕ „СОЦИАЛНИ ИНОВАЦИИ” 2012, за което информира сайта на РИО на МОН – Пловдив/http://www.riobg.com/read_news_all.php?select_news=438/

ПОЛОНСКИЙ, В. М. Иновации в образовании : (Методологический анализ) / В.
М. Полонский. ( Реформирование российской системы образования : концепции стандартов  и содержания )  // Инновации в образовании (Москва), 2007, N 2 , с. 4 -
14.
Авторът на статията –– член-кореспондент на РАО, дпн, проф.  В. М. Полонский – прави методологически анализ на понятието иновации в образованието.
Той разглежда понятието като термин /от англ. ез. innovation – въведение в новостите/,  възникнал в културната антропология и пренесен от икономиката в педагогическата наука.
В края на 50-те год. на 20 век в Германия САЩ и др. страни се създават центрове по изучаване и обобщаване на педагогическите новости, излизат специални периодични здания за нововъведенията в образованието.
Новостите са предлагани и  разработвани  от учени и практици и въз основа на изводите се формира нормативният материал, а на следващ етап конкретната идея влиза в програми, учебници, методически пособия  и др.
Главен признак на иновациите: положителни социални и /или/ икономически изменения, които възникват в резултат на специално организираната иновационна дейност.
Разглежда се частнометодическо, методическо и общодидактическо ниво на иновациите.
Иновационният процес е определен като мотивиран, целенасочен и съзнателен процес по създаване, усвояване, използване и разпространяване на съвременните идеи, актуални и адаптирани към дадените условия и в съответствие с определени критерии.

ПОЛОНСКИЙ, В. М. Иновации в образовании : (Методологический анализ) / В.
М. Полонский. ( Реформирование российской системы образования : концепции стандартов  и содержания )  // Инновации в образовании (Москва), 2007, N 3 , с. 4 -
12.
Авторът прави класификация на иновациите:
Технологически иновации – това са новите способи за изготвяне на продукти, новите технологии и тяхното производство. В сферата на образованието това са различните технически средства и оборудване, използвани в обучението.
Методически иновации – в областта на методиката на обучение и възпитание, преподаване и учене, организацията на УВП.
Организационни иновации – усвояване на новите форми и методи в организация на труда, изменение в съотношението на сферите на влияние на структурните подразделения и на отделните лица.
Управленски иновации – за структурата, методите на управление на производството, замяна на елементи на управлението или цялата система с цел ускоряване или подобряване решенията на поставените задачи.
Икономически иновации – обхващат положителните изменения във финансовата област, в планирането, мотивацията и оценка на резултатите от дейността в образованието.
Социални иновации – активизация на човешкия фактор по пътя на разработки и внедряване на системата за усъвършенстване кадрите в политиката; системата за професионална подготовка, системата за социално-професионална адаптация на нови служители; системата за възнаграждение и оценка на резултатите от труда; подобряване на социално-битовите условия на живот, условия на безопасност и хигиена на труда, културна дейност, организация на свободното време.
Юридически иновации – новите и изменени закони и нормативно-правни документи, определящи и регулиращи всички видове дейност в образователните учреждения.
По приноса си в науката и практиката иновациите са:
Теоретически иновации – нови концепции, подходи, хипотези, направления, закономерности, класификации, принципи в обучението и възпитанието,методика на преподаване.
Практически иновации – нови методики, правила, алгоритми, програми, препоръки в областта на дидактика, теория на възпитанието, технически средства за обучение, демонстрационна апаратура, обучаващи и контролиращи устройства, прибори имодели, природни обекти, аудиовизуални средства.
Иновации, класифицирани по:
Ниво на конкретизация – програми, методики, структури и др.
Ниво на допълване – разширява известни теортически и практически положения в обучението и възпитанието
Ниво на преобразуване – принципно нови идеи, подходи в областта на обучението и възпитанието, които преди не са разглеждани теоретично.
Критерии на педагогичските иновации – прогресивност, теоретическа и емпиричска обоснованост

ШИЛОВ, К. В. Классификация инноваций / К. В. Шилов. ( Научные сообщения
)  // Инновации в образовании (Москва), 2007, N 3 , с. 52 – 58.
1. Иновации в образованието
Авторът на статията К. В. Шилов разглежда междудисциплинарния характер на понятието иновация  като обект на философи, икономисти, социолози, психолози, педагози и др. Терминът влиза в науката в 19 век чрез науките антропология и етнография, а в икономиката – в началото на 20-ти век.
К. В. Шилов се спира на разбирането на термина от Роджърс, Майлс, Майерс, Медински и др. Авторът дава класификация на иновациите:
По значимост в икономическото развитие – комплексни иновации в зависимост от потребностите на пазара; базисни иновации  на основата на нови научни достижения; подобряващи иновации – с цел подобряване характеристиките на услугите на пазара.
По насоченост на резултатите и по сферата на приложение: продуктови иновации/ за нови продукти и услуги/; пазарни иновации; иновации-процеси/ технологии, организация на производството,, управленски процеси/.
По характера на удовлетворяемите потребности: ориентирани към съществуващите и формиране на нови потребности
По причина на възникване: реактивни, стратегически
По степен на новостта: радикални, инкрементални
По технологични параметри: продуктови, процесни
По функционална насоченост и област на използване: технически, технологически, организационно-управленски, информационни, социални
Чрез различните видове иновации и тяхната класификация авторът на статията дава възможност за връзка към типа иновация, за създаване на икономически механизми и организационни форми на уравление на иновационната дейност; за определяне методите и способите при иновационните технологии; за оптимизиране на организационните форми.

КНЯЗЕВА, Елена Н. Разработване на концептуалните основания на социалната
иноватика / Елена Н. Князева ; Прев. от рус. Красимира Марулевска. ( Синергетика,
педагогика и образование )  // Педагогика (София), XVIII, 2008, N 7 , с.58-75.
Преводната статия на Елена Князева е разработена  в следната стуктура:
•    За същността на иновациите в социалната среда
•    Принципи на иновационното социално управление
•    Креативен мениджмънт
•    Иновационно управление
Авторката разглежда социалната иновация като нововъведение в обществото, свързана с т.нар. парадокс на развитието; новото като раждащо се веднага; като потенциално заложено; като спомен за старото; като възобновяване на забравеното; като съвпадение на резултата със скритата установка.
•    Иновация и откритие – не всички открития стават иновации, защото въвеждането им в социума е труден процес; други открития имат  само локален характер.
Елена Князева насочва вниманието към   определението на понятието  СОЦИАЛНИ ИНОВАЦИИ като:  : процес на подобрение в обществото чрез въвеждане на  нови методи и технологии, нови социални отношения, нови продукти, услуги и др.;  нови идеи, устройства или технологии; успешно прилагане на нови идеи; изменения, които водят до ефективност на социалните действия.
Социалната иноватика и нейният продукт се  разглежда като теория на социалните иновации и техните „жизнени цикли”.
Типовете  социални иновации се очертават като поддържащи и пробивни/”креативно разрушение”/; емоционални и радикални.
Разглежда се дифузията на иновациите – иницииране, разкриване, дифузия, адаптация, апробация и институциализация
Съществуват рискове на иновациите. Неуспехите на иновационния процес са  три типа:
•    неочакван пагубен резултат /отрицателният опит също е опит/
•    напразни нововъведения – несъгласуваност на управленските въздействия и структурите на социалната среда
•    постижения, които излагат на опасност – разрушава се предишната отработена социална система

Принципи на иновационното социално управление:
•    да се опира на значима теоретична база
•    да бъде рефлексивно
•    да бъде ефективно/синергетично/
•    да бъде конструктивно – умение да се мисли две крачки напред
•    да бъде екологично – екология на управленското действие
•    да бъде глобално ориентирано
•    да бъде креативно, гъвкаво, мобилно

Социален конструктивизъм: да се познава потенциала на социалната среда, да се конструира желаното бъдеще, да се изгражда собствената личност  в този процес.
Авторката на статията се спира на теоретичните постановки за социалния конструктивизъм – П. Бергер, Т. Лукман, Н. Луман, Х. Йонас, Х. Хакен, Им. Валерщайн.
Субектът конструира действителността – това се вижда от позициите
на синергетиката.
Ханц фон Фьорстър, един от създателите на кибернетиката, говори за новото, конструктивистко отношение на човека към света чрез метафора на танца- танц на човека със света /в него те се разкриват и развиват/.
Креативен мениджмънт – способност да се генерират нови идеи
Съществуват специални методики за стимулиране на креативното мислене и креативното действие, за продуциране на креативни идеи и креативни поведенчески актове.
Креативният мениджър трябва да изгражда творческите си способности.

Иновационно управление
Авторката приема позицията: локалните управленски действия за иновиране да се гледат на фона на глобалния контекст на социалната реалност.
Умение да се мисли глобално:
•    да се мисли с термините на процесите
•    да се мисли с термините на динамичното цяло
•    да се вижда в перспектива
•    да се живее един с друг, а не един срещу друг

В стратегиите  на иновационната управленска дейност човекът е субект на управлението, който  активно конструира и преконструира социалната реалност.

Информацията подготви:
Иванка Лапавичева – ст. специалист
в Педагогическа библиотека – Община Пловдив

24.01.2012 г.
Пловдив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *